Радослав Христов и Ивайло Тодоров за Закона за браншовите организации

За съжаление на изпълнителната власт, която и да е тя, не й харесва да има сериозни и добре структурирани браншови организации, защото те им пречат.

Това каза в интервю за БНР Радослав Христов, зам.-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) по повод създаването на Закон за браншовите организации, който отново беше отложен.

Колкото е удобно да има Закон за браншовите организации, толкова е удобно и да няма. Това заяви Ивайло Тодоров, главен секретар на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Според него би било много удобно за някого да има насреща си само 4-5 представителни организации, с които да „борави както му е добре“.

Радослав Христовот своя страна опонира, че тук става дума за манипулиране на организациите и нещата зависят от това как се ръководи самата организация – ако членовете и ръководството позволят да бъдат манипулирани, то те ще бъдат – както това се случва при много други организации в момента, посочи Христов.

Според Ивайло Тодоров Законът за браншовите организации може да създаде монопол в неправителствения сектор, защото съществува много добър закон за юридическите лица с нестопанска цел. Ако участници в Националния съвет за тристранно сътрудничество са адекватни и не защитават личните си интереси, тогава нещата могат да се случват и без специален закон. Когато има адекватни организации с добри предложения, тогава нещата се случват. През годините ние сме предлагали адекватни решения и когато те са имали законово основание, са се реализирали и дори са създавани закони за тях, посочи Тодоров.

Според Радослав Христов опасност от монопол няма. Има прекалено много браншови организации в агросектора. Според него много хора не искат да има закон за браншовите организации в агроесктора, защото голяма част от тях – т.нар. „кухи структури“ ще останат „извън борда“. За всеки закон най-големият проблем е залагането на критериите, но консесус винаги може да се намери. Според Христов на управляващите „много често им е угодно“ да има такива кухи организации. Когато има даден проблем и легтимнте организации „скочат“, управляващите изправят срещу тях точно нелегитимните организации.

Ивайло Тодоров посочи, че сериозният проблем бри браншовите структури стои най-вече при животновъдството. Тук отново основиният проблем са критериите, тъй като има голяма поляризация на стопанствата. Има много големи ферми с над 1000 крави, такива с 300 до 1000 животни, но най-много продукция се произвежда от дребни стопанства. Така се стига до изключително тежък разнобой на интересите. Необходимо е време за преодоляване на тези трудности и ние виждаме, че през последните години много организации се обединиха, посочи Тодоров. Според него Закон за браншовите организации в няма да сложи ред, дори напротив.

Що се отнася до това, че нито един представител на селскостопанския сектор не беше поканен за участие в Обществения съвет към Президента, Радослав Христов коментира: Имам лични притеснения, че този Съвет може да бъде употребен. Той трябва да има ясна структура и правила за работа, докъде могат да се разпростират пълномощията му. Христов заяви, че НАЗ е провела заседание, на което е обсъдено да оттеглят искането си за участие в Съвета към Президента. За евентуално участие на НАЗ в експертни комисии към Земеделското министерство на по-късен етап, обаче, Христов не коментира.

По темата Ивайло Тодоров коментира: Обикновено на такива съвети се случва следното – говори се, става една изключително голяма говорилня и на финала почти нищо не се случва. Защото тези съвети не са създадени да вземат решения, а да дават предложения. Според Тодоров, ако има експертни браншови съвети към самите ведомства, работата ще бъде много по-ефективна и адекватна.

И двамата браншовици се съгласиха, че на първо място най-важното, което трябва да се случи в земеделието в рамките на Служебното правителство, е да не се разруши досега постигнатото, както и да се продължат успешно преговорите по ОСП, тъй като от това зависи усвояването на 15 млрд. лева в следващите шест години.