Селското стопанство отново бележи растеж в икономиката ни

В последният публикуван доклад за Юли месец за развитието на икономиката на България, който регулярно публикува Центъра за икономическо развитие ( ЦИР ) се казва, че първото тримесечие на 2012 не е било силно за земеделския сектор, но поради стагнацията в икономиката и намаляването на дела на индустрията в произведената БДС и БВП на страната селското стапанство достигна дял от 3.7 % от БДС и 3.1 % от БВП при съответно 2.9 и 2.5 на сто една година по-рано.

Произведената в аграрния сектор брутна добавена стойност ( БДС ) регистрира растеж спрямо първото тримесечие на 2011 г. от 22.6 на сто по текущи цени и 16.8 на сто по съпоставими цени от 2005 година, отчитат икономистите.

Очакваме добрата реколта и високите цени да съдействат през второто и третото тримесечие на годината делът на отрасъла да се запази сравнително висок. За съжаление не могат да се откроят фактори, които биха довели до трайно нарастване значението на земеделието за националната икономика, се казва още в доклада.

Тенденцията от последните години е за продължаващо окрупняване на стопанствата в земеделието, което ги прави по-ефективни, защото дава възможност за механизиране на производството и за постепенно връщане към поливно земеделие. Добрите реколти от последните две години и растящия приток на евросубсидии позволиха закупуването на нова селскостопанска техника не само от големите стопанства. Финансовата криза обаче отложи част от плановете за инвестиции, направи стопаните по-предпазливи при поемането на инвестиционен риск, но тенденцията на постепенна подмяна на остарялата агротехника остава устойчива, категорични са икономистите.

Очакваната добра реколта през тази година и полученото вече разрешение за прехвърляне на средства по Програмата за развитие на селските райони към схемата за модернизация на стопанствата ще ускори подновяването на машинния парк, ще поддържа сравнително висок интереса към закупуване на нова техника и в крайна сметка ще подобри ефективността в сектора, се казва още в доклада.. Не така обаче стои въпросът с напояването, което е от съществено значение не само за ефективността, но и за все по-належащото адаптиране на земеделието към климатичните промени, характеризиращи се с повишаване на температурите и намаляване на валежите. Старата публична хидромелиоративна инфраструктура е до голяма степен амортизирана, разбита и се ползва в незначителна степен от земеделските производители. За възстановяването и поддържането й са необходими средства, които засега на могат да дойдат нито от публични, нито от частни източници, защото в тази сфера цари пълен хаос.

От ЦИР прогнозират, че добрите очаквания за зърнената реколта ще се сбъднат – очаква се да бъдат прибрани около 4 млн. т пшеница и 700 хил. т ечемик. Според анализаторите, цените на зърното се колебаят около 370 (в отделни случаи до 420) лв. за тон пшеница и са с около 10-15% по-високи от тези през миналата година. По всичко изглежда, че цените ще продължат да растат предвид на по-високото търсене на международния пазар, сушата в САЩ, намалената прогноза за реколтата в Русия и дъждовете в Южна Русия точно по време на жътвата. Единствено при рапицата прогнозите остават неблагоприятни и се очаква да бъдат ожънати едва около 1 млн. дка или наполовина в сравнение с миналата година.

На пазара на земеделска земя се наблюдава нова тенденция – макар че най-търсени си остават терените в Добричко, все по-голям интерес се проявява към земеделската земя в Северозападна България, чиито показатели се оценяват като много добри, въпреки че парцелите са разпокъсани и неразработени. Средната цена на земеделската земя достига 500-600 лв./дка като продължава тенденцията на поскъпване с 10-15 на сто годишно.

Рентите растат дори по-бързо – с до 20 на сто като в момента средната рента е около 30 лв./дка. За това допринася и фактът, че с промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи предлаганите около 800 хил. дка държавни земи ще се отдават под аренда по пазарни оценки, направени от независими оценители. Досега рентата на тези земи се изчисляваше като данъчната оценка се увеличаваше с 20 на сто. Основни действащи лица на пазара са фондовете за земеделска земя, които купуват, окрупняват и продават на цени над средните. Това ги прави все по-печеливши и в тях навлизат нови инвеститори с друг основен бизнес, осигуряващ допълнителен ресурс. Обсъжданата възможност да се въведе данък върху земеделските земи също би могла да стимулира продажбите, но засега разходите за администрирането му се оценяват като много високи и едва ли скоро ще има такъв данък.

Относно политиката в областта на земеделието, икономистите от ЦИР заявяват, че се наблюдава трайна тенденция на концентрация на производството в отрасъла, което се вижда от намаляването за поредна година на броя на кандидатите за евросубсидии при едновременното увеличаване на регистрираната площ до 36 млн. дка. Това нарастване е главно за сметка на зърнения сектор, на който се падат над 58 на сто от обработваните площи.

Общата сума на плащанията на площ за тази година възлиза на над 1 млрд. лв. и по-голямата част от тях отново ще отиде у зърнопроизводителите. Големите стопанства бързат да се възползват от тези средства преди да влезе в сила от 2014 г. ограничението за максимално допустима субсидия на един производител от 300 хил. евро и прогресивното намаляване на получаваните суми (с 20 на сто за получаващите между 150 и 200 хил. евро, с 40 на сто за тези между 200 и 250 хил. и със 70 на сто за тези между 250 и 300 хил. евро).

Освен плащанията на площ ще бъдат предоставяни и субсидии за качествена продукция. За първи път тази година производителите на плодове и зеленчуци ще получат допълнително 15 млн. лв., ако продукцията им отговаря на изискванията, заложени в новата наредба на МЗХ. От началото на следващата година ще влязат в сила и нови европейски изисквания за хуманно отглеждане на животните, отнасящи се до свиневъдството. Освен задължителните съгласно европейската директива изисквания, България въвежда и някои допълнителни критерии, за които производителите протестират, че ще трябва да направят допълнителни инвестиции. В националния бюджет бяха заделени средства за сектора, но те все още не са разпределени и никой не знае при какви условия ще стане това.

В пълно неведение за развитието на сектора са тютюнопроизводителите, заявяват икономистите от ЦИР. Те продължават да се надяват на поредната (вече шеста) нотификация от Брюксел за отпускане на субсидия от националния бюджет без никаква яснота за бъдещето, категорични са от ЦИР. От години се знае, че голямата част от производителите в сектора са изключени от схемата за плащания на площ, тъй като обработват малки терени, но не се прави нищо, за да се подпомогне сдружаването им и окрупняването на площите, за да отговорят на изискванията за евросубсидия. Сега правителството се опитва да убеди ЕК в програмите на новата ОСП за периода 2014-2020 г. да бъдат предвидени специални мерки за тютюнопроизводителите в България, което е малко вероятно. Никой не забранява производството на тютюн и ако производителите смятат, че има пазар за продукцията им, могат да го развиват както намерят за добре, но не и с парите на данъкоплатците. Ако държавата иска да се включи в този бизнес, трябва да намери възможните схеми без да намесва европейските субсидии.

Изпълнението на Програмата за развитие на селските райони с общ бюджет от 3.2 млрд. евро е съпътствано с много трудности и проблеми при усвояването на средствата. Към момента са договорени 54.5 на сто от парите, а изплатените средства възлизат на 39 на сто (над 1 млрд. евро). Тази ситуация принуждава правителството непрекъснато да иска промени от Европейската комисия заради неусвояването на предвидените бюджети. Вече бяха пренасочени 120 млн. евро към създаването на гаранционен фонд, който да подпомага фирмите при осигуряване на съфинансиране. Поискано бе още преди година и прехвърляне на над 340 млн. евро от неатрактивни към по-атрактивни мерки от програмата. Въпреки това засега е ясно, че около 40 млн. евро са безвъзвратно загубени. В средата на юни ЕК одобри прехвърлянето на 600 млн. лв., от които 276 млн. към схемата за модернизация на земеделските стопанства, 78 млн. по мярката за подпомагане на млади фермери и 240 млн. към общините за осигуряване на основни услуги за населението (изграждане и реконструкция на водопроводи и пътища).

При новия прием на проекти ще се дава приоритет на инвестиции в производството на плодове и зеленчуци, биоземеделие, енергийна ефективност и намаляване потреблението на вода, производство на енергия от биомаса. С предимство ще се ползват и проектите на млади фермери в областта на животновъдството и биологичното растениевъдство, се казва още в доклада на ЦИР. Доклада е изготвен под редакцията на д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева и авторски колектив: д-р по икономика Анелия Дамянова, Бленика Джелепова, Елена Туйова, Калоян Стайков, Лиляна Дудева, Мариета Цветковска, д-р по икономика Мария Прохаска, Станислав Славов.