Застрахователите подкрепят инициативата за създаване на нов модел на управление на риска в земеделието, но доколкото се запознахме с проекта за създаването на това държавно  предприятие, смятаме, че има доста сериозни недостатъци, които, ако не бъдат взети предвид, няма да се постигне ефектът, който се цели.
 
 
Това каза Кирил Бошов, член на УС на Асоциацията на българските застрахователи по повод предложения от земеделското министерство законопроект, според който Агенцията за борба с градушките трябва да стане държавно предприятие, което ще се финансира едновременно от държавния бюджет и от вноски на земеделски производители. 
 
Пред БНР Бошов изрази мнение, че необходимостта застрахователите да внасят процент от застраховките във фонд за превенция от природни бедствия за земеделските стопани ще увеличи цената на вноските. 
По думите му градушките са само един от рисковете за стопаните. 
 
„Не може да се каже дали са най-големият, защото много често измръзването и сушата са много по-сериозни от градушките, т.е. това няма кой знае колко да допринесе за защитата на земеделските стопани от природни бедствия, след като касае само един-единствен риск“, посочи Бошов. 
 
Според председателят на Националния съюз на градинарите Мариана Милтенова, застрахователите с основание не са въодушевени от идеята. 
„Държавните предприятия в България не се управляват добре и изразяваме съмнение, че това предприятие, което  ще се създаде, ще бъде различно. Там наистина ще бъдем задължени да внасяме задължителни вноски, но се коментират щети, подпомагане и решаване на проблеми, които касаят не само земеделските производители, но става въпрос и за язовири, и др. бедствия“, посочва Милтенова пред националното радио.
 
Тя припомни, че преди години е имало фонд, който е събирал средства от заплатата на всеки един гражданин в страната, защото градушките и природните бедствия засягат не само земеделците.