Теодора Тодорова е на 32 години, а от 19-годишна се занимава с пчеларство. Започнала заедно с баща си - Симеон Тодоров. Общо двамата имат близо 500 кошера. Ето какво разказа тя при посещение на европейски агрожурналисти, организирано от ГД „Агри“ на Европейската комисия.
 
 
„Аз лично имам 150 кошера, лично мои, а иначе двамата имаме около 400 – 500. Варират. Гледаме ги на четири различни пчелина. Два са в Софийско – Равно поле се казва селото, в които ги гледаме. Тук си развъждаме породите. Използваме различни технологии, за да видим как работят самите пчели при различни условия, различни видове кошери – дали са стиропорени, дали са дървени“, разказва Теодора.
 
 
Другите два пчелина са разположени край ботевградското село Рашково. 
 
„Работим с една специфична технология - Bee Smart. Това е проследяващо устройство, което следи температура, влажност на въздуха, тегло, мегахерци. Защото при пчелите високи мегахерци означава, че може би ще роят. Използваме я вече около 3- 4 години“, разказа Теодора.  
 
Начинът по който Bee Smart работи е да „влиза" в кошера, наблюдава пчелите буквално от сантиметри и регистрира необходимите параметри. Устройствата се вграждат в кошерите, като служат за събиране на данни и диагностициране на състоянието на пчелите - мери температура, влажност, преместване (защита от кражби, бутане от вятър, мечки, крави и други животни).
 
 
Технологията е снабдена и с микрофон, който „слуша жуженето" на насекомите. Честотата на жужене е еквивалент за цялостното благополучие на пчелите и евентуално изменение е знак за проблем. 
 
„Буквално всички неща, които проследява устройството излизат на телефона като таблици. С високи, ниски показатели, за да знаем дали постъпва мед вътре, защото когато постъпва мед теглото се вдига. Това отчита по-висока дейност за килограмите. На ден знаем колко са събрали, знаем колко са изяли през нощта“, обясни Теодора. 
 
 
От своите кошери те вадят между 5 и 6 тона мед годишно, а също така и 2 тона пчелен прашец. 
 
„Ние не продаваме на големи количества. Това при нас – мед в тенекии, не съществува. Директно като извадим продукцията си, я затваряме в буркани“, посочи тя. 
 
Теодора и баща й, който е обявен за пчелар на България за 2009 г., продават меда си директно на клиентите си или по време на изложенията, които организират.  Едно от тях е Международно специализирано изложение в областта на пчеларството Апи България, което се провежда в Пловдив. 
 
„Като видове мед вадим акация, липа, горски билков, букетче, магарешки бодил, също. И на подвижни паша караме пчелите. Успяхме да извадим малко мед от малини. Вадили сме прашец от малини. Опрашвали сме малинови плантации. Ако имаме време, бихме се позиционирали на доста места, но просто проблемът в България е, че няма кой да охранява по този начин кошерите“, отбелязва Теодора. 
 
 
По думите й на много пчелари им се случва да търсят само сигурни места за пчелините си, защото има случаи на палежи и кражби.  
 
„Друг сериозен проблем е разбира се, отравянето с пестициди. Не спираме да алармираме, че това продължава да се случва в България. На наш пчелин се е случвало един единствен път. Успяхме с баща ми да спасим пчелите си,защото реагирахме бързо. Говорихме със земеделеца, казахме му, че този препарат вреди страшно много на нашите пчели. Той каза, че пък на него му казали, че е безвреден и затова го е взел. И така успяхме да координираме нещата. Но където не успеят да ги координират е много голям проблем. На колеги са им измирали по 200 пчелни семейства за един ден“, разказа Теодора. 
 
Подобно на пчелите си, тя е изключително активна и работлива. Зам. -председател е на Национално сдружение на жените пчелари в България. 
 
„Имаме 50 члена. Помагат също и на мъжете си. Защото, когато извадиш мед е много важно да го етикетираш, да можеш да го представиш на публиката, на хората. Да изглежда на хубаво ниво. И обикновено за това нещо винаги се грижат жените“, отбелязва младата жена и добавя: „Пчелите разпознават лошите хора и тези, които се страхуват от тях и не ги допускат до себе си. За да си пчелар трябва да си добър човек“.