Темпът на пазара, спрямо миналата година е почти същия. Продължава регулирането на пазара според активността на мерките. Това е нещо, което непрекъснато говорим, че когато се прилагат мерките, трябва да се прилагат в ясни срокове, защото иначе пазарът се забавя.
 
 
Така председателят на Българската асоциация на търговците на агротехника (БАТА) Тодор Николов коментира данните на Контролно-техническата инспекция (КТИ) към Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) за новорегистрираните машини в страната към месец септември. (виж инфографиката)
 
„Има съвсем лек ръст в комбайните, но той е незначителен и към края на годината едва ли ще има големи разлики.  На практика всичко е почти същото. Това не означава, че положението е стабилно, защото е след спад“, добави Николов. 
Миналата година до септември месец са регистрирани 107 нови зърнокомбайна, сочат данните на КТИ, докато през първите 9 месеца на тази година бройката е 136. 
 
По думите на Николов огромният и дългогодишен проблем в този сектор е, че състоянието на автопарка в земеделието е „плачевно“. 
„Независимо от това колко пари влязоха в програмите, темпът му на обновяване е такъв, че той непрекъснато застарява. В България, за да можем в рамките на 10 години да свалим средната възраст на машините в някакви нормални параметри, би трябвало да се внасят на година минимум по 2500 – 3000 трактора  и около 700 комбайна. А числата при нас са в пъти по-малки“, каза Николов.
 
 
Той заяви, че не очаква големи промени през следващата година, но добави, че има леко раздвижване при тракторите с до 60 к.с., защото те се финансират. 
 
„Теоретично големите машини  трябва да се обновяват с различен темп от този, с който се обновяват в момента. При положение, че имаме такава средна възраст на тракторите, която е над 24-25 години и при положение, че внасяме по 1000 – 1200 трактора на година, няма как да ги обновим“, обясни Николов. 
 
Европейските търговци са оптимисти за следващата година, но според Николов в България нещата идват със забавено действие. 
По повод коментара на Ричард Маркуел, че Европа трябва да стане лидер в новите технологии, вградени в селскостопанските машини, Николов изрази мнение, че това със сигурност оказва сериозно влияние и то положително, но според него у нас имаме да решаваме много по-сериозни проблеми. 
 
 
„Темпът на експлоатация на машините у нас е близо два-три пъти по-бързо отколкото е в Германия. Причината за това е, че имаме по-малко машини и те се натоварват изключително много. Амортизацията на машините в България не е в рамките на 10-15 години, колкото е средната амортизация в Западна Европа, а е между 5 и 7 години. Което означава, че след тези 5-7 години започваш да харчиш много повече пари в поддържането на тази техника. Тя започва да ти струва много като ремонти, като разход на гориво и т.н.“, коментира Николов. 
 
В тази връзка машините втора ръка имат продажби. 
„Това обаче не е решение, защото, когато се купи една машина на 7 години от Западна Европа, ресурсът й в България е още 2 години“, добави Николов. 
 
Според него субсидиите и мерките изкривяват пазара.
„Ако няма мерки, ние ще разберем какъв е реалният пазар.  Другият вариант е, ако се правят мерки, да се направи национална програма, за която в момента не виждам ресурс в държавата.
 
Тази национална програма трябва да финансира в определен процент покупката на цялата земеделска техника – без проекти и т.н. това е правено в Италия, Франция и Германия. Така навремето са си решили проблема по този начина“, допълни председателят на БАТА.