Принципът за субсидиарност е една от най-ключовите промени, според мен, в предложението на Европейската комисия (ЕК) за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП). Очаквам обаче промени и критики по това предложение особено в Европарламента. Това коментира Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации пред ТВ Европа.
 
Коментар на Светлана Боянова за принципа за субсидиарност и предложението за таван на директните плащания.
 
 
Принципът за субсидиарност
Това е едно от най-ключовите, по според мен, промени в това предложение на ЕК за ОСП. С прости думи, ЕК прехвърля политическата отговорност към страните-членки затова как точно да ще си формират инструментите, с които ще подпомагат земеделците. При едно недобро планиране, при едни неправилно поставени и обективно измерими резултати, при едно недобро писане на стратегически план, може да не успеем да ги изпълним, което може да доведе и до санкции.
 
В стратегическия план трябва да се опишат които схеми за директни плащания ще се прилагат, както и всички мерки по селските райони. Това изглежда на пръв поглед като опростяване, но като се зачете човек не е толкова просто. Наистина има мерки за опростяване, но повечето страни-членки смятат, че опростяването е привидно. 
 
Очаквам промени и критики по това предложение особено в Европарламента.
 
Таванът на директните плащания
Таванът, който в момента се прилага е максимално 300 хил. евро и обхваща само базовото плащане на площ. ЕК предлага две промени. Първата и доста притеснителна е, че таванът няма да бъде само за базовото плащане, а за всички директни плащания – преразпределително, обвързана подкрепа, зелени плащания и т.н. Всички те ще трябва да подлежат на този таван с по-ниска граница 60-100 хил. евро.
 
Освен това се приспадат данъци, осигуровки и заплати по някакви средностатистически данни за различните райони, като не е ясно какво точно ще представлява това. За нас е малко нечестно, ако един фермер плаща повече, друг да плаща по-малко. 
От оценка на  въздействието се казва, че тава цели да има по-справедливо разпределение на субсидиите. Какво обаче значи по-справедливо? Звучи много красиво предложението да вземем от големите и да дадем на малките. Само че кои са малките? В предложението пише, че всяка страна-членка трябва да даде дефиниция. Въпросът е по какви критерии? По това какво получава ли, какво влага ли, какъв е производственият обем ли и т.н?
 
Трябва да видим на какъв принцип ще ги определяме, защото именно към тези малки производители парите от тавана ще бъдат насочени като добавка в преразпределителното плащане, в някакви определени декари, които ще решим след като определим кой е малък.
 
Докато не си отговорим на въпроса какво значи „малък“ и „голям“ производител, няма да разберем какво правим, колкото и пари да се освободят от тавана.
 
По данни на ЕК в оценката се казва, че таванът ще засегне най-много България и Румъния. Това автоматично на всички трябва да ни говори, че при другите държави няма да има проблем. При нас вече въпросът е, ако ние предположим, че големите ще се разделят, това означава ли, че парите, ако отидат при малките ще има някакъв ефект. Трябва да внимаваме да не разбиваме нещо работещо и наистина да подпомогнем малките като ги определим кои са.