Първата в света всеобхватна оценка за деградацията на почвите и възстановяването на земята разкри печални факти за изтощаването на плодородния слой, свързано с човешката дейност.
 
 
Процесът на деградация на почвите заплашва благосъстоянието на 3.2 млрд. човека или на всеки двама от петима жители на планетата, сочи докладът на д-р Лука Монтанарел, представен в Колумбия на конференция по екологията и биоразнообразието, пише agropages.com.
 
Деградацията на почвите същевременно води до изчезване на животински видове, промени в климата и други негативни последици за живота на хората и състоянието на планетата.
 
Работата по доклада е продължила три години, като в него са използвани резултатите от проучванията на повече от 100 водещи експерти от 45 страни.
 
В момента над 75% от земите на планетата са с влошени характеристики, твърди докладът. Ако тази тенденция се запази, през 2050 г. може да се окаже, че над 90% от площите на Земята са деградирали. Това ще доведе до задълбочаване на климатичните промени, масова миграция, конфликти и проблеми с изхранването на населението.
 
Най-силно са засегнати блатистите райони – 87% от тях са изчезнали от лицето на Земята през последните 300 години. Загубата на местообитания е основната причина за намаляване на биоразнообразието. В периода 1970-2012 г. средният брой на популациите на дивите сухоземни видове е намалял с 38%, а на пресноводните – с 81%.
 
 
Деградацията на земите влияе и върху климата. Обезлесяване предизвиква около 10% от всички антропогенни емисии на парникови газове, а загубата на въглерод, натрупан по-рано в почвите, е довела до изхвърлянето на 4.4 млрд. тона въглероден диоксид в атмосферата в периода 2000-2009 г.
 
Влошеното състояние на почвите и промените в климата може да намалят плодородието средно с 10% в световен мащаб, като за някои региони спадът може да достигне катастрофалните 50% през 2050 г., отбелязва д-р Монтанарел.
 
„Голяма част от деградацията ще засегне Централна и Южна Америка, Африка на юг от Сахара и Азия – райони, където земята все още е подходяща за земеделско стопанство“, подчерта той.
 
Бързото разширяване на обработваемите площи и на пасищата в комбинация с безотговорното им управление – това е главната беда за нашата планета, обобщава ученият.
 
 
Високото равнище на потребление на хранителни продукти в развитите страни и повишаването на консумацията в развиващите се държави буквално принуждава аграрните производители да изстискват от земята всички сокове. В това число влиза и добивът на полезни изкопаеми.
 
Изследователят препоръчва да не се допуска по-нататъшна селскостопанска експанзия, като произвежданите количества се увеличават не за сметка на разширяване на обработваемите площи, а през повишаване на плодородието върху вече съществуващите ниви. Други възможни мерки са популяризирането на растителните диети и сериозен подход към решаването на проблема с хранителните отпадъци.
 
Възстановяването на почвите, които са деградирали, без съмнение си заслужава усилията, смята ученият. Д-р Монтанарел посочва като примери за преобръщане на негативните тенденции мерките за намаляване на ерозията, за подобряване на здравето на почвите и за използване на култури, устойчиви на солени почви.
 
Препоръчва се също отказът от монокултурите в полза на биоразнообразието, контрол върху източниците на замърсявания, по-добро управление на блатистите райони и развитие на „зелената инфраструктура“ в градовете, пречистване на отпадните води и възстановяване на речните канали в градските райони.