С новия сезон започнаха се подновиха и разговорите за бъдещето на Общата селскостопанска политика на Европа. Българският земеделски бранш ще се събира тази седмица, за да дискутира предварителните условия за подпомагане, които са застъпени в проекторегламента за стратегическите планове, които всяка една страна-членка трябва да изготви. 
 
Това са изискванията за добрите земеделски и екологични практики, които трябва да се спазват от бенефициерите на плащания на площ.
 
Един основен и то много важен момент от структурата на новата ОСП обаче все още обвит в мъгла – таваните на директните плащания. 
Има много неизвестни около прилагането на таваните на директните плащания. Поради тази причина за бранша е много трудно да се разработят хипотези, чрез които да се обособи позиция. 
 
Данните за периода 2015-2017 г. не са достатъчни, за да се прецени какъв ще е ефектът от прилагането на тази система в дългосрочен план. Ето защо предложението на ЕК за прогресивно намаление на размера на всички директни плащания, които определено стопанство може да получи за дадена календарна година в диапазона от 60 000 до 100 000 евро и пълното им ограничаване над 100 000 евро, изглежда недостатъчно обосновано. 
 
Причината е, че до момента липсва доказателство за това, че ограничаването на директните плащания в определени граници води или може да доведе до положителен ефект за земеделието е ЕС като цяло. 
 
Предложеното от ЕК намаление ще се прилага за всички директни плащания, включително и за обвързаното с производството подпомагане, а не както е до момента само за плащанията по схемата за единно плащане на площ.
При Вариант 1 е формулирана базова линия. Това означава, че правилата на новата ОСП ще бъдат в сила до 2030 г., като ще има линейна редукция в портфейла за директни плащания с 10%, поради дупката в бюджета, провокирана от Brexit.
 
Други симулирани сценарии акцентират върху различни приоритети при директните плащания и се различават по основни точки. Вариант 3 например е с фокус околна среда. Вариант 4 дава равен приоритет на подкрепата на доходите и околната среда. Вариант 5 акцентира върху по-голяма подкрепа за по-малките ферми и околната среда.
 
Основната разлика между различните сценарии, е в сумата на директните плащания, насочени към базовите плащания, включително преразпределителните плащания. Вариант 3 предлага най-сериозна редукция, тъй като членовете на ЕС се приема, че преразпределят голям дял от плащанията по Първи стълб за еко схеми. Вариант 5 също показва сериозна редукция, защото голям дял от плащанията по Първи стълб се разпределя за увеличаване на поголовието в стопанството, биоземеделие и др. 
 
Кои са неизвестните?
Първо – не се знае как точно и какви суми ще се приспадат от разходите за труд.
 
 
Една от сериозните критики е именно в това направление. Според проф. Алън Матюс критиките, че таваните дискриминират работната ръка, са безпочвени. Напротив, казва той, те ще доведат до наемането на повече хора в селското стопанство.
 
Към момента се коментират две възможности – да се приспадат реално направените разходи или някаква осреднена стойност, примерно на хектар. 
 
Втората критика е насочена към вероятността засегнатите ферми да се опитат да заобиколят таваните чрез разделянето на предприятието на няколко малки. По сметките на Хоган в момента в нито една страна-членка няма законова пречка един фермер да притежава няколко ферми. При базовите пращания цялата земя, обработвана в рамките на страната от един човек, се третират като едно предприятие. За да се заобиколи новия регламент, ще се наложи собствеността върху част от стопанството да бъде прехвърлена.
 
Третата критика към таваните е, че те дискриминират ефикасността и понижават дългосрочната конкурентоспособност на европейското земеделие. Според този аргумент по-големите ферми, поради икономиката на мащаба, са по-ефикасни, сравнено с по-малките по размери. Тъй като продължаващата структурна концентрация на обработваемата земя е доказателство за важността на икономиката на мащаба, една адекватна оценка следва да вземе предвид ползата от големите ферми и въздействието върху околната среда.
 
При таваните не са предвидени помощи например за инвестиции в нови технологии, управление на риска и др.
Друга неизвестна величина в уравнението е, че в регламента не се посочва каква част от пакета за директните плащания ще трябва да се насочи за зелени плащания. 
 
Към момента тази част е 30 процента
Част от бранша е заявил вече своето мнение, но все пак дори за ясна позиция има нужда от тези данни. 
Без тази информация, ситуацията ще бъде равносилна на една голяма говорилня, в която всеки излага хипотези, без да стъпва на конкретни данни и анализ. 
 
Въпросните разяснения трябва да дойдат в хода на дискусиите на ниво Европа, а решението за самите тавани трябва да бъде направено от Съвета на министрите, в който участие взима и българския аграрен министър Румен Порожанов. 
Ако браншът успее да излезе с единно мнение по повод прилагането на таваните върху директните плащания, което ще бъде най-добрият вариант, министър Порожанов ще може да бъде по-активен участник в дискусиите в Брюксел и ще разполага с добра основа за защита на българския интерес. 
 
Въпреки това решението за таваните е политическо
Проф. Матюс е на мнение, че въвеждането на строг таван при плащанията е по-добре да се направи, отколкото въобще да няма. 
 
Много малки ферми декларират прилични приходи, например, ако управляват лозови насаждения или се занимават с градинарство. В други случаи хора работят в селското стопанство на половин работен ден, като основното им занимание е извън този сектор. Някои големи ферми полагат повече усилия за околната среда, в зависимост от това как се управляват те. Ако директните плащания бяха използвани за възнаграждения на фермери за нетърговските услуги, които иначе нямаше да бъде осигурени, тогава размерът на фермата не е от значение, разсъждава Алън Матюс.