Ние сме съгласни, че трябва да има таван на директните плащания и да се запази плащането към „тежките“ сектори – плодове, зеленчуци, етерично-маслените и животновъдство, каза за Фермер.БГ председателят на Добруджанския овощарски съюз Димитричка Търпанова. 
 
 
„Все още не е ясна рамката, която Европа иска да зададе. Но обвързаното подпомагане и помощите, които трябва да получават приоритетните сектори, би трябвало да се запазят за целите площи, защото като те удари една градушка или като се случи годината да няма плодове, както тази, дори да имаш 1000 дка, положението ще е лошо“, каза Търпанова.
По думите й по отношение на директните плащания трябва да има таван.
 
 
„България е страната с най-окрупнено земеделие, а то може да се самоиздържа“, коментира производителят и добави: „Това ще даде възможност да се дадат малко повече пари на малките производители, които да се стабилизират. През 2014 г., когато договаряхме настоящия програмен период, 24 организации се подписахме, че искаме да има таван. Но сега, че при положение, че Европа регламентно решава да има таван на плащанията, аз смятам, че България би трябвало да се съобрази“, посочи Търпанова. 
 
 
Тя отбеляза, че в страната ни липсва „средна класа“ в селското стопанство, от порядъка на 1000 дка, 2000 дка, 3000 дка. 
„Тези, които са под 1000 дка въобще не виждам тази година как ще оцелеят. Годината е много тежка. При едни няма дъжд, други ги удари градушка. Тези земеделци зависят от световните пазари, не могат да продават големи партиди, защото са малки“, коментира председателят на Добруджанския овощарски съюз. 
 
 
Идеята е стопанствата под 4 000 дка да могат да се подпомогнат повече от другите. Нормално е по-големите да не са доволни, но е нормално и Европа да направи нещо за малките, добави Търпанова. 
„За приоритетните сектори, които получават обвързаното подпомагане – както приходите им са големи, така и рисковете им са големи“, посочи тя.  
 
 
Търпанова даде пример с продукцията от череши тази година. 
„В Северна България поради високите температури тази година по време на цъфтежа, нямаме много заложба. Докато в Казанлъшко и  Кюстендилско има свръхпроизводство. Тя обаче не може да  направи калибър дори за преработвателите. Те ще дадат една цена около 1.00 лв. – 1.10 лв. и какво ще се покрива като разходи? Затова нашите сектори са много рискови и няма да оцелея“, добави производителят.