Международен екип от изследователи създаде глобален атлас на почвените бактерии. Проучването, финансирано от ЕС, описва около 500 вида доминантни бактерии, живеещи в почви в целия свят. Изводите от изследването бяха публикувани на 18 януари.
 
 
Резултатите могат да открият нови пътища за подобряване на почвеното плодородие и за увеличаване на селскостопанската продукция, стана ясно от съобщение на сайта на Европейската комисия.
Новото изследване помага да се разбере по-добре „самоличността“ на тези бактерии и тяхната роля във функционалността на нашите екосистеми. Резултатите от изследването показват, че 2% от глобалните видове бактерии - около 500 вида, съставляват близо половината от бактериалните популации във всяка почва на нашата планета.
 
 
Разпределение на бактерията Брадиризобиум в различни райони на света
 
Източник: ЕК
 
Почвените бактерии формират по-голямата част от живата биомаса на земята и играят ключова роля в нашия живот. Те контролират основните процеси за развитието на екосистемите, като плодородието на почвата, което е от съществено значение за производството на храни. 
 
Те влияят също така върху съхранението на въглерод, което има пряко отношение към парниковите газове и изменението на климата. 
Чистата пръст съдържа хиляди видове бактериални клетки, но познанията на учените за тези организми са изненадващо оскъдни.
 
"Повечето от почвените бактерии все още не са описани. Те не съвпадат със съществуващите генетични данни и никога не са били култивирани в лаборатория", обяснява професор Фернандо Т. Маестър от Университета Рей Хуан Карлос (URJC), който е получил безвъзмездни средства от ЕС по проектите BIOCOM и BIODESERT.
 
 
 
"Днес до голяма степен са постигнати резултати, благодарение на първоначалната подкрепа на Европейския изследователски съвет (ERC), която ни позволи да вярваме в нашата интуиция, да мислим мащабно и да започнем глобално теренно проучване. Това е главното за извършване на тази работа, която е важна крачка напред в разбирането ни за бактериалните общности, живеещи в почвите по света", коментира изследователят.
 
Изследователите са събирали почви от 237 различни места на шест континента - от пустинни територии до тропически гори и полярни райони. 
 
 
Физико-химичните анализи, комбинирани с техниките за секвениране на ДНК (секвенирането е метод за изследване на точната последователност на ДНК, чрез който се  мутации и различни „здрави“ варианти на гена – бел. ред.), разкриват доминиращите видове бактерии и предпочитанията им за определени почвени и климатични характеристики.
 
"Нашите резултати показват, че можем да предвидим групи от доминантни бактерии в почвата, като използваме екологична информация. Това е съществен напредък, за да се подготвят разпределителни карти на тези организми в световен мащаб ", казва професор Маестър.