Учените от ИКХТ са създали повече от 60 вида космически храни

Учените от Института по криобиология и хранителни технологии са създатели на повече от 60 вида лиофилизирани храни, съобщи директорът на научното звено към Селскостопанска академия (ССА) проф. Габриела Маринова. Те са специално разработени за полетите на българските космонавти в края на 70-те години на миналия век, с което България става третата страна в света след САЩ и Русия, притежаваща технологиите за тяхното производство.

Лиофилизираните храни са предназначени не само за участниците в космическите експедиции, но се ползват от алпинисти и спортисти. Намират приложение както в хранителния режим за лечение на болни хора, така и за профилактика на здравите. Един от най-важните физиологични фактори за поддържане работоспособността и доброто здравословно състояние в условията на космически полет е храненето, каза проф. Маринова.

Първият космически полет с българския космонавт Георги Иванов е през април 1979 година. За целта учените от ИКХТ са създали първото българско космическо меню, реализирано по т.нар. проект „Шипка“. Менюто е било съставено от 27 вида лиофилизирани храни, разработено на месна, месо-зеленчукова и плодово-млечна основа. Храната е включвала супи, основни ястия, десерти, българско кисело мляко, плодове, съобразени по състав и енергийно съдържание с екстремалните условия на труд и бит на космонавтите по време на полет.

Космическите храни са били предоставени на екипажите от двата българо-руски полета под формата на таблетирани дневни менюта с минимизирани маса и обем — 300–500 g. Вторият полет с българския космонавт Александър Александров е през юни 1988 година по програма Интеркосмос. Българското космическо меню е адаптирано за четирикратен хранителен режим – две закуски, обяд и вечеря с интервал между отделните приеми от 3 до 5 часа, обясни проф. Маринова. Храните не съдържат консерванти и са с трайност до 5 години.

Те са характерни с пикантния, традиционен вкус на българската национална кухня, с отлична органолептика, подходящи за космическите условия, при които значително се намаляват вкусовите усещания поради променената физиологична активност. Менюто е разнообразно и осигурява оптимален модел на хранене. Освен за космоса тези храни са подходящи за високопланински и морски експедиции.

Институтът по криобиология и хранителни технологии има значителен принос за развитието на съвременните хранителни технологии, качеството и безопасността на храните и напитките в страната. Създадени са повече от 50 технологии за производство на обикновено, оригинално, специално, нискоалкохолно, безалкохолно, билково и пшенично пиво.

Разработени са технологии и асортименти стерилизирани, сушени, замразени, диетични и функционални храни, технологии за зърносъхранение, технологии за получаване на специални брашна. От тях се приготвят както различни ръжено–пшенични, диетични и профилактични видове хляб, така и варено-пушени деликатеси и полуфабрикати от птиче месо, каза още директорът на Института проф. Маринова.