Успешна овцеферма с катарски шоколад

Щом изкупните цени на млякото са ниски, ще си направим своя мандра

05.08.2018 | 19456 прочитания
Автор: Весела Ванева, Фермер.БГ
Милен Маджуров е градски човек, варненец, икономист. В продължение на петнайсет години кариерата му е в голяма търговска верига с много магазини и собственик голяма белгийска компания.
 
 
Преди пет години роднина прави интересно предложение на младия мениджър: да се върне от София във Варна и да поеме управлението на една семейна овцеферма в близкото село Белоградец, община Ветрино. 
 
„Там имаше нужда от опитен човек с управленски стаж. Дотогава нямах нищо общо със земеделието. Но за мене беше предизвикателство да направя нещо, за да мога да се развивам, да ми бъде интересно. Хубаво е човек от време на време да сменя длъжностите, а може би и сферите. Видях, че има бъдеще в селското стопанство,  че има развитие и мога да бъда полезен”, разказа Милен Маджуров пред Фермер.БГ. 
 
Фермата „Аваси – Ахмед Маджар”, която Милен управлява вече пет години, е добър пример за успешен бизнес в селското стопанство, смятат експерти на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ).
 
Мениджърът щедро разказва как се постига – с добри породи, качествена храна за животните, стриктна хигиена, малко земеделие за подкрепа на бюджета и модерно мислене. Когато изкупните цени на млякото не са добри, трябва да се организира за собствена преработка и директно излизане на пазара.
 
 
В стопанството всичко се върти около овцефермата, където се отглеждат близо 500 животни под селекционен контрол от високопродуктивните породи Аваси и Асаф. Преди това във фермата отглеждали местни породи, но млеконадоят от тях бил нисък. 
 
„Даваме качествена храна. Стопанството ни е биологично сертифицирано. Затова и храната също е биологична. Имаме около 400 декара пасища и ливади, отделно около 140 декара са люцерни и други 240 декара, които засаждаме с различни култури, за да има сеитбооборот. Тези площи не се пръскат и се обработват по всички стандарти, така че да спазваме биологичните изисквания. Отделно си внасяме витаминно-минерални комплекси от Германия. Те са качествени и също са биологично сертифицирани. Това е малък процент в храненето и е допустимо да не е биологичен, но като видяхме, че има възможност да бъдат, използваме такива, нищо, че са малко по-скъпи”, обяснява философията на стопанството Милен.
 
Животните имат паша, но получават и допълнително храна, за да може породата да покаже максималния си капацитет в млеконадоя. 
 
„Само с паша не вярвам тези овце да дадат повече от литър и половина мляко на ден. Видяхме, че когато се хранят качествено и пълноценно, млеконадоят на овцете достига до 3 литра на ден. Такава е породата. Тази порода, освен че дава много мляко, има и дълга лактация – 7-8 месеца”, казва Милен.
 
В стопанството наистина много харесват породата Аваси – до степен, че е част от името на фирмата. „Породата Асаф е създадена от кръстоска между Аваси и Източна фрезийска. Смята се, че Асаф е по-добрата. При нас нещата са на кантар, дори харесваме повече породата Аваси. По-устойчиви са на заболявания”, обяснява мениджърът. 
 
 
Точно породата Аваси е тази, която се търси от Катар, но няма достатъчно животни от нея у нас. Затова и сделките за износ не стават – търсят се тлъстоопашатите. Другото име, с което е известна породата, е Катарски шоколад.
 
Храноденът на една овца сега струва 1,05 лв., а изкупната цена на овчето мляко в региона е 1,20 лв./литър, като на други места в страната е около левче. Затова е толкова важно да има по-голям млеконадой и дълъг период на лактация.
 
„Храним животните 365 дни в годината. Местните породи се доят 4 месеца, ние доим между 7 и 8 месеца. Но постигнахме това с времето, когато осъзнахме, че трябва и да храним. Друг е въпросът, че някои колеги казват: каква ти е ползата да храниш повече, да харчиш едни пари и след това да чакаш повече мляко. Въпрос на сметки. Изчислили сме, че така е по-добре и действаме така”, казва Милен.
 
Радва се, че тази порода вече е оценена от стопаните и се търси, направо има глад за такива животни. 
 
„Около 90% от агънцата сме си ги продали живи за разплод в България. Предпочитаме да работим в страната, защото изискванията за износ са много по-сложни”, признава стопанинът. 
 
Сделките в страната също крият рискове. Стопанството продава животни, изписва ги със стокова фактура и пътен лист. Отсреща при купувача обаче докторът трябва да ги посрещне и да постави отметка за смяна на собственика. Ако не направи това, излиза, че животното е преминало в друга ферма, но не е сменило собственика си. Когато стопанството е биологично, това е проблем. Установи ли се такава „грешка”, субсидията за био отпада. Така е направена системата. Стане ли подобна грешка, последиците са за продавача - нищо, че е коректен и при него няма нарушение.
 
„Подали сме сигнали, където трябва, за да може да се отстранят тези проблеми и в бъдеще да не се получават такива неща”, отбелязва Милен.
 
 
От около 500 овце в стопанството 400 са овце-майки, а останалите са агънца и шилета. Стадото се ревизира по няколко пъти в годината - истински начин, не само по документи. До миналата година нито една развъдна асоциация у нас не е селектирала породата Аваси. Затова фермата се контролира пряко от държавната Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството. 
 
„Контролът е страшен и за нас това е добре, защото няколко пъти в годината идват, проверяват млеконадоя, доят всички животни, мерят ги - тях и приплодите им, минава комисия - дали отговарят на всички изисквания за породата. Това се прави качествено и съм много доволен. Защото можем да твърдим, че имаме истински животни от породата Аваси. Затова, като излезем на съборите, винаги сме шампиони, взимаме медали. Имаме много купи, много грамоти, отличия. Участваме на всички издания - на събора в Арбанаси, в Сливен, на първия в Раковски. Навсякъде, където сме се явили, така сме си намерили и клиентите. Имаме клиенти от цяла България”, споделя Милен.
 
Той е убеден, че за да може животновъдното стопанство да се издържа, има нужда и от поне малко земеделие – да отглежда някои основни зърнени култури, които да осигурят паричен поток. 
 
„Все още нито една ферма, според мене, няма да може да се самоиздържа само от животновъдство, защото секторът е слабо подпомаган, а и нашата цел не е да гледаме животни за субсидия. Нашата цел е с течение на времето така да си оптимизираме процесите, за да може да нямаме нужда от тази субсидия. Това не означава, че няма да я вземем, ако ни я дадат. Това означава, че ако субсидията спре, животновъдството не трябва да спира и да умира”, обяснява мениджърът.
 
 
Стопанството е предпазливо, когато става дума за увеличаване на броя на животните. Проблемът е работната ръка. Всъщност работна ръка има, но не са специалисти, които могат да гледат животни. В семейната ферма сега работят общо 11 човека.
 
„В петгодишния ни бизнесплан сме заложили да увеличим броя на животните. Кандидатствали сме по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), и там имаме определени ангажименти. Модернизирали сме си техниката, за да бъде тя ефективна, да отглеждаме културите, които сме засели. Мъничко земеделие е необходимо, за да смогваме. Отглеждаме масовите зърнени култури в стопанството: пшеница, рапица, слънчоглед, царевица – от всичко по малко, за да има реколта. Така е в земеделието, не се знае какво ще ожънеш. Затова сеем от всичко по мъничко, продаваме и какво правим? Погасяваме си борчовете. След това продължаваме да работим”, разказва Милен 
 
Фермата използва стари обори от едно време. Всички те са санирани и модернизирани със средства по мярка 4.1. Навсякъде е чисто, няма кал и животните са чисти - като на хотел.
 
 
Спадът на изкупните цени на овчето мляко през последните години кара стопанството да се насочи към изграждане на собствена малка мандра, за да може да реализира продукцията си. Тя вече е изградена и оборудвана с пари по мярка 4.1 – с най-модерни технологии, с лаборатория за проби. Предстои пускането й в експлоатация. 
 
Само преди две години изкупната цена в региона е била 1,47 лв./литър в началото на кампанията през февруари и 1,40 лв./литър в края през юли. Миналата година изкупуването започва на 1,35 лв./литър и слиза до 1,25 лв./литър. Тази година е тръгват от 1,25 лв. и падат до 1,20 лв./литър. А новините от пазара в Северна България никак не са добри. Стопани от Силистренско казват, че при тях взимат овчето мляко по левче, а в Северозападна България цената е даже до 0,90 лв./литър. 
 
Някои мандри обявяват, че изкупуват мляко само през кампания с продължителност 4-5 месеца. През останалото време, ако изобщо го приемат, обясняват: не мога да ти дам висока цена, защото не съм в кампания. Взимат го едва ли не, за да направят услуга на стопаните. Други обясняват на стопаните, че са загубили пазари в Европа и имат големи количества стока на склад.
 
 
„Този спад на цените за две години – от 1,47 лв. до 1,20 лв./литър е огромен. Тази разлика всъщност е достатъчната печалба на фермера, но той просто не може да стигне до нея. Ако цената сега беше 1,47 лв./литър, може би нямаше да тръгнем да правим нашата мандра”, разсъждава Милен.
 
По мярка 4.1 във фермата е изградена доилна зала с 2х18 места за автоматично доене. 
 
„По този начин достигаме добро качество на млякото, защото ръчното доене не е достатъчно хигиенично. При нас всичко минава по тръбен път, дезинфектира се всеки ден. След това млякото отива директно в пастьоризатора, после във ваната за подсирване. Всичко минава само по тръбен път. Ще произвеждаме овче сирене, овче кисело мляко и евентуално кашкавал. Засега само правим проби за лична консумация, тъй като мандрата още не е регистрирана. Който опита, си припомня стария вкус”, обяснява мениджърът. 
 
Малката мандра ще преработва единствено собственото мляко от фермата. Тя е биологична, така че суровината не бива да се смесва с несертифицирано мляко от други стопани. Новият начин на мислене е полезен и за пазара на готовата продукция.
 
„Идеята на биологичната ферма не е да произвеждаме биологично сирене и то да се продава скъпо на пазара. Цената ни ще си бъде абсолютно нормална. Сега има една модна тенденция да се правят биопродукти и да се продават ужасно скъпо. Ние не харесваме това. Ще продаваме на разумната цена, като целта ни е просто да пласираме млякото си. Не очакваме да спечелим кой знае какво от мандрата. Искаме да постигнем прилична цена на млякото, за да имаме устойчиво развитие в тази ферма. Така затваряме цикъла”, обобщи мениджърът. 
 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Последни новини