От 15 октомври за сектор „Животновъдство” ще бъдат изплатени средства в размер на 138 милиона лева, които са с 27 милиона повече в сравнение с 2011 година, тоест животновъдите ще получат 25% повече единична субсидия, заяви министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов.

Увеличава се субсидията на животновъдите на глава добитък – за овце от 29 на 41 лв. и за крави – от 150 на 200 лв. Според Найденов, ако в тази криза министерството не успее да подпомогне животновъдите, това ще рефлектира върху всички българи като крайни потребители.

Доволни ли са фермерите – с този въпрос се обърнахме към Николай Романов, председател на Регионалната асоциация на млеко- и месопроизводителите в Плевенско. Романов отглежда 90 крави.

 

 

- Г-н Романов, ще помогне ли по-високата субсидия на животновъдите?

 

- Дори и по-висока субсидията е недостатъчна на базата на увеличението на всички разходи, които имаме за производство на мляко. Ако някой смята, че това са много пари, нека да дойде поне за месец във фермата, за да види за какво стигат тези пари. Субсидията не стига за един тон фураж. В момента фураж може да се купи на 68-70 ст./кг, а млякото се изкупува по 45-50 ст./л, рядко стига до 60 ст./л.

 

- Колко струва отглеждането на една крава?

 

- Цените непрекъснато се променят и то в посока нагоре. За да създадеш една крава ти трябват не по-малко от 3 500 лева – почти три години гледаш животното преди да започнеш да получаваш пари от него. С тези 200 лева за крава, които ни обещават, че ще получим, може да се купи около 300 килограма фураж и то по цени към днешна дата. Тоест, в зависимост от животното – дали е в лактационен период когато на кравата й трябват по 6-8 килограма фураж, дали е в сухостоен период, когато изяжда до 2.5 килограма – въпросните 200 лева стигат за фураж за 2-3 месеца. Вярно е, че в бюджета парите не стигат. Но защо не се коментира, че има европейски пари по линия на агроекологията, които държавата не иска да ни даде. Няколко пъти съм бил на заседания на комисията в Брюксел и само Людмила Тодорова, председател на националната аграрна организация на земеделските производители, видях да прави опити да защитава сектора. Никой не задава въпроси, никой не настоява за българското селско стопанство – предлагат ни се готови решения, в дебат по които не сме участвали.

- Министерството твърди, че българските земеделци и фермери нямат интерес към агроекологичните мерки, заради високите изисквания.

 

- Още през 2010 година Националната асоциация на млеко- и месопроизводителите внесохме писмо в МЗХ относно агроекологичните мерки и усвояването на средствата по тях. Отговор получихме през 2011-а, в което изрично е подчертано, че през 2012-а ще се работи по въпроса. Как в края на 2012 година да се съглася, че нямаме интерес? В агроекологичните мерки има средства и за хуманно отношение към животните, и за пасищни животни – по тази мярка се полагат до 500 евро на животинска единица. Защо в България не получаваме тези пари? По наша информация България просто не е нотифицирала мярката.

 

- Казахте, че имате проблем с пасищата?

 

- Това е за мен изкуствено създаден проблем от определен кръг хора. През миналата година имахме пасища в недопустим слой и ни забавиха изплащането. Сега пък имаме дублиране на пасища. Проблемът е за цялата страна, но ще ви дам пример с пасища, които аз ползвам от 6 години. Имам сключен договор за ползване на тези пасища с община Долна Митрополия. Предварително съм платил наема – при нас цената е 3 лева на декар, тоест платил съм 1 200 лева. Преди месец се оказа, че тези пасища са дублирани от софийска фирма, но затова в Долна Митрополия и в областната дирекция в Плевен нямат информация. Как се чертаят тези пасища – по карта ли? Ние сме заявили и платили пасищата още през март, през октомври разбираме, че сега и друг ги е чертал. И тъй като това е проблем на много колеги от цялата страна – независимо какъв добитък отглеждат, оставам с убеждението, че е организирано. Въпросната фирма очертава пасища, които фермерите ползват и плащат от години, но след като те вече са сключили договорите. Фирмата нито има договор, нито е плащала наем, но е очертала пасищата. Това води до драстично забавяне на изплащането на субсидиите. Щом има дублиране, не можем да си получим парите. Ще трябва да минем през дълга съдебна процедура – поне до пролетта. Тоест, едва тогава може и да си получим парите. Не знам докога в България ще цари такова беззаконие.

- Как ще коментирате изоставането на модернизацията на фермите и нежеланието на животновъдите да приведат стопанствата си по евроизискванията?

 

- Как да се модернизираме и да се развиваме като условията в страната са неподходящи. Преди 2 години когато се отложи Нитратната директива казах, че ако не се променят условията, не две, а и 20 години да ни дадат отсрочка, нищо няма да се промени във фермите. За да преструктурираме и модернизираме стопанствата ни трябват пари, които трябва да вземем като кредит от банките, които ни убиват с условия. Как да изплащаме такъв кредит от продукция, която струва жълти стотинки?

Няма фермер, който да не иска да има модерно стопанство. Как да стане когато фуражът е почти двойно по-скъп от млякото?

 

- Предвиждате ли закриване на ферми тази зима?

 

- Секторът е на ръба. Молим за по-мека зима. Няма достатъчно груб фураж – през миналата година от царевицата получихме по 800 кг/дка, тази година едва по 250 кг/дка прибрахме, концентрираният е много скъп. Ако няма държавна политика, която реално да помогне, няма да оцелеем. Има вариант всеки месец да продаваме по 1-2 крави, за да храним останалите, но едва ли ще си го позволим, защото по европейските изисквания трябва да поддържаме определен брой добитък, за да получаваме субсидии.

Чака ни поредна изключително тежка зима, колко сме останали, ще е ясно през пролетта.


 

Разговаря Ваня Кюрчева


 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!