Трябва да се подобри добива, да се създаде нов генетичен материал, за да се подобрят различните сортове. Опитваме се и да сертифицираме малките производители с добри земеделски практики. Това е една от стъпките, които сме предприели, за да отговорим на изискванията на САЩ за добри земеделски практики (GAP)  и за добри практики на работа (GHP). Това коментира Антонио Домингес, председател на Международната организация на малинопроизводителите (IRO) пред Фермер.БГ.
 
 
„В Чили площите с малини наброяват 7000-8000 ха, като имаме над 10 000 производители на плода и 100 фризерни съоръжения. 
 
Започнахме отглеждането на малини през 80-те години на миналия век, когато бяха създадени най-вече големите ферми за плода, дори някои от тях приложиха машинния метод за бране. Пазарът обаче промени ситуацията и затова правителството въведе някои инициативи, така че производителите да са по-добре икономически.
 
Малинопроизводството стана семеен бизнес и повечето ферми бяха разположени в провинцията. Започнаха национални програми за мотивиране на сектора. Днес повече от 80% от производителите на плода са малки“, обясни Домингес.
 
Следвайки добрите практики през последните 8 години добивите от малини се увеличават. Почти 86% от продукцията с малини се замразява, като от това число 38% се изнася директно за САЩ, Франция, Австралия, Бразилия и Канада.
 
„Практически в Чили не се внасят малини. Имаме единични пратки от Китай, които миналата година бяха 148 тона. Притесненията на преработвателите обаче са, че количествата от малини са недостатъчни, освен това имаме нисък добив и качество на плода. 
 
Не във всички държави има специални програми за отглеждане на нови сортове. В някои държави средствата за тези цели са малко, в други много – но като цяло с това се цели да се увеличи добива, да се отговори по-добре на климатичните проблеми, да се повиши захарността на плода и той да стане по-лесен за събиране, но освен това и да се повиши неговата големина. Ние се стремим да отговорим на това, което пазарът иска“, добави Домингес.
 
[news]
По думите му средните добиви от плода са около 5-5,5 тона от ха. Брането все още е ръчно, като съвсем малък процент от фермите избират машинното бране за опция. 
 
„По отношение на нуждата от работна ръка, в различните държави не може да се приложи една успешна рецепта. Всичко зависи от размера на фермите и техните собственици - дали имат намерение да ги развиват или не. Ситуацията в Чили е подобна на тази в Полша и в Сърбия – имаме малки производители, които стопанисват не повече от 1 ха. За да бъде полезно и целесъобразно машинното бране, трябва да е на площ от 5-10 ха. 
 
България има потенциал за развитие на малиновата продукция. Ако фермите останат малки обаче вероятно ще се прилага метода на ръчното бране. Със сигурност обаче нашата индустрия осигурява работна ръка в селските райони и изхранва много семейства“, смята производителят.
 
Чили произвежда около 7% от общото производство с малини.
 
„Ние не сме достатъчно големи, за да определяме международните цени. Нашият обем не е особено значим – около 7% от общото производство е. Обикновено през всеки сезон Чили няма запаси от малини, това показва опитът ни през последните 10 години. 
 
По отношение на бъдещето – през предходните години малината беше скъп плод. Потребителите реагираха и започнаха да купуват други плодове, като ягоди, например. Може би днес пазарът си плаща затова. Всяка страна в света може да произвежда малини. Това, което трябва да направим обаче е да насърчим потреблението на плода. Трябва да покажем на потребителите, че малината е хубав плод, полезен и да се опитаме да разработим нов начин за реклама и промоция“, каза още Антонио Домингес.