Осигурени са средства за безплатен безжичен интернет за обществени места за всяка от общините в ЕС по проекта Wi-Fi for EU.
 
 
„Принципът е „Първи дошъл, първи обслужен“. Разчитам на активността и на селските райони, за да може да се възползват от този проект“, заяви европейският комисар по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел. Тя участва във Форум на високо равнище „Заедно за силно цифрово земеделие“ в рамките на програмата на българското председателство на Съвета на ЕС.
 
Организатори на конференцията са Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) и Институтът за агростратегии и иновации, в партньорство с Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
 
 
„Структурните промени за модернизиране на земеделието имат реално отражение за увеличаване конкурентноспособността и нарастването на работните места в целия ЕС и в района на Западните Балкани“, подчерта българският еврокомисар. По думите й, стратегията за цифров единен пазар цели отварянето на цифрови възможности за всеки. При все това остава сериозна цифрова пропаст, която съществува между градските и селските райони.
 
„Едва 40% от домакинствата в селските райони в ЕС имат достъп до широколентов интернет, тоест повече от 30 мегабита в секунда. Докато този дял за домакинствата в градските райони е 76%. Разбираме всички, че това е едно огромно предизвикателство. То има негативно влияние върху развитието на нов бизнес, работни места и просперитет“, каза Мария Габриел.
 
Липсата на свързаност има изключително висока цена за населението в селските райони като цяло, но особено за земеделието. Новите цифрови приложения ще изискват скоростта, качеството и бързото реагиране, които могат да бъдат осигурени само с широколентови мрежи с много висок капацитет. „Всички знаем за 6-те милиарда евро, които са на разположение, за да се подпомогне разгръщането на широколентовия интернет“, отбеляза еврокомисарят.
 
Наред с проекта за безплатен интернет на обществени места, Мария Габриел припомни инициативата от ноември 2017 г. за създаването на Броудбанд компетенс офисис. „Искаме във всяка една от държавите членки в селските региони да има място, където земеделците могат да получават информация за отделните проекти, за начина за финансиране. Възползвайте се, защото това все още не е реалност във всички държави членки“, каза Габриел.
 
Тя припомни, че през октомври 2017 г. заедно с Комитета на регионите е създадала платформа, която цели да идентифицира на местно ниво какви са пречките за инвестиции, от какъв тип мерки има нужда. 
 
„Знам, че селските райони са едни от най-активните в рамките на тази платформа. Само след седмици те ще дадат своя доклад след интензивни месеци работа. Искрено се надявам да имаме възможност да поддържаме този диалог, за да може в рамките на следващия бюджет на ЕС да могат да бъдат адресирани тези предизвикателства“, допълни Габриел.
 
Тя подчерта, че в цяла Европа, включително вътре в ЕС, предизвикателствата, пред които са изправени земеделците, са огромни. По думите й, от фермерите се иска с по-малко да произвеждат повече и по-добре, докато в същото време намалява тяхното въздействие върху околната среда. Да отговарят на нарастващото търсене на потребителите. Да се справят с климатичните промени и неустойчивите глобални пазари. И всичко това – в условията на значителни промени, на цифрова трансформация. „Да, новите цифрови технологии имат потенциала да направят революция в земеделието, като помогнат земеделската работа да стане по-точна, ефективна и устойчива“, отбеляза комисарят.
 
 
ЕК се е ангажирала да улесни и да ускори внедряването на новите технологии в земеделието в полза на европейските граждани, европейските земеделци, европейския бизнес, както и за създаването на правилната рамка и стимули за стимулиране на инвестициите за свързаност.
 
„Цифровизацията на земеделието е един наш основен приоритет в рамките на дейността ни за единния цифров пазар в програмата „Хоризонт 2020“, изтъкна Мария Габриел.
 
„Две са нашите конкретни предложения. От една страна, имаме нова амбиция Европейската седмица на кодирането, която се провежда всяка година през октомври, до 2020 г. да обхване 50% от училищата в Европа. Разчитам на това, че институциите, в които се формират бъдещите земеделци,  се включат активно.
 
Друга наша конкретна инициатива са дигиталните иновационни хъбове в селските райони свързани със земеделието. Това е мястото, където научните изследвания, новите технологии, земеделците,  добрите практики се срещат, подават си ръка и могат да вървят заедно напред“
 
В последната работна програма „Хоризонт 2020“ за периода 2016-2017 г. около 40 млн. евро бяха инвестирани в проекти, които тестват и развиват решения, основани на технологиите на роботиката, големите данни и интернет на нещата. Един такъв обещаващ проект за техническо развитие е „Интернет на храните и стопанствата 2020“. Това е най-големият пилотен проект с 30 млн. евро финансова подкрепа от ЕС, изпълнен на европейско ниво. Целта му е да подпомогне експериментирането, възпроизвеждането и внедряването в реалния свят на интернет на нещата в агрохранителния сектор в цяла Европа. Целта е да направи прецизното земеделие реалност.
 
 
С помощта на технологиите от интернет на нещата са достижими по-високи реколти и продукти с по-добро качество. Употребата на пестициди и торове ще бъде намалена. Цялостната ефективност може да бъде оптимизирана. Технологиите от интернет на нещата позволяват по-добра проследяемост на храните, което води и до тяхната по-голяма безопасност. 
 
„Организирани са 19 сценария за използването на тези технологии в пет сектора – обработваеми земи, млечни продукти, плодове, месо и зеленчуци, които развиват, тестват и демонстрират технологии от интернет на нещата в полеви условия в цяла Европа. Очакваме първите резултати сега до края на първата половина на 2018 г.“, каза Мария Габриел.
 
В рамките на следващата работна програма „Хоризонт 2020“ за периода 2018-2020 са осигурени допълнителни средства - над 100 млн. евро ще бъдат инвестирани в цифровата трансформация на земеделието, а други около 40 млн. евро - в персонализираното хранене.