Неблагоприятната за производство година и конюнктурата на пазара на зърно са тежка ситуация, категоричен е земеделският производител Васил Петров, председател на земеделска кооперация „Съгласие” – Крушовица, Плевенско. Кооперацията отглежда 5 300 декара с пшеница, 5 000 декара слънчоглед и по-малки площи с ечемик и царевица.
 


 

- Г-н Петров, успешно ли приключи прибирането на пшеницата?
- Приключихме успешно с прибирането на реколтата, но търговията е много трудна. Продали сме едва около 30% от зърното, за останалото количество имаме договорки и фактурирани количества, но много бавно вървят нещата. Цените на зърното тази година са изключително ниски и това създава сериозни проблеми. През миналата година продадох пшеницата на цена от 400 лв./т, сега продадох на цена под 300 лв./т, тоест повече от 100 лв. губим на тон. Произвели сме 2 500 тона, което означава, че загубата ни е повече от 250 000 лева само от пшеницата.

- Как тогава ще вържете финансово стопанската година?
- Пари за неотложните агротехнически мероприятия и за нуждитет на кооперацията имаме. Но с тези загуби се намалява темпа на интензификация на стопанството – и по отношение на производството, и по отношение на модернизирането. Ситуацията ще се отрази на торенето и на всички растително защитни мероприятия, защото ще се наложи да ги редуцираме. Това значи, че ще влошим технологията или поне ще я сведем до оптимално ниво по-близко до минималните количества. Сериозни ограничения ще си наложим за закупуване на нова техника и ще разчитаме на наличната техника в изчакване по-благоприятни времена. Не може да има растеж без технологично обновление, разчитам на вече закупената техника и на оптимизация на агротехническите мероприятия.

- По-малко торене ли означава това и как ще се отрази това на качеството на зърното в следващата стопанска година?
- Проблем в нашия район е сушата и интензивно торене с високи торови норми би могло да даде обратен ефект. Винаги се придържам към оптимума. Тази година добивите ни са средно по 490 кг/дка от пшеницата, разходите ни за производство са по-малки в сравнение с други колеги именно заради оптимизирането на торовите норми.

- В какво състояние са пролетните култури и как им се отразява сушата?
- Не са в добро състояние. Трайното засушаване води до преждевременно зреене, до прегаряне. В тази ситуация добивите рязко падат и не можем да разчитаме на качество, защото няма нормално изхранване на зърното. При слънчогледа, например, семката изглежда едра, но ядката не може да налее. Сега, в последните дни на зреенето е важно натрупването на масленост при слънчогледа и на скорбяла при царевицата.

- Кога очаквате да започнете прибирането на слънчогледа?
- Традиционно започваме в края на август, тази година очаквам най-късно до средата на август за влезем в нивите, ако сушата продължи. По-ранните хибриди слънчоглед имат по-къс вегетационен период и може още в първата десетдневка на месеца да се наложи да жънем. В интерес на истината в сушави години тези хибриди са по-подходящи за отглеждане, защото изпреварват в развитието си настъпването на рязкото засушаване.

- Започнахте ли подготовка за есенната сеитба?
- Повече от половината от семената са вече почистени, интензивно подготовката за новата стопанска година. Вече започнахме и есенната дълбока оран – няма закога да чакаме, оранта дори е по-полезна в такава суша, защото се унищожават изцяло коренищните плевели, което прави борбата с плевелите много по-ефективна. При ранна оран почвата се обогатява по-добре с фосфор – неусвояемите фосфати от растенията при висока температура и ранна оран се поемат от почвата. Но е по-скъпа тази оран, защото съпротивлението на почвата е по-високо.

- Предвиждате ли промени в сортова структура? И какви са прогнозите ви за земеделието?
- За нашия район подходящите култури са пшеница и слънчоглед, ечемик и царевица в по-малки количества – основно за лично ползване. Ще продължа с тези култури. При слънчогледа залагам основно на два хибрида – ранен и средно ранен. Вероятно ще заложа в бъдеще на по-ранните хибриди на слънчогледа. Имам демонстрационно поле, на което съм заложил 11 хибрида на "Пионер" и ще направя подбор, съобразен с климатичните промени. При рязката промяна на времето добрите години за слънчогледа и царевицата свършиха. За съжаление, през последните години у търговците се създаде впечатление, че има голямо производство от слънчоглед и царевица, което веднага рефлектира върху цените. Вече има прогнози за изкупна цена на слънчогледа от 550-600 лв./т при над 900 лв./т през миналата година. Което означава, че и при тази култура ще има спад в цените най-малко 30%. При неблагоприятна за производство година и при създалата се конюнктура на пазара на зърно ситуацията става доста тежка за земеделските производители като цяло. Ще дам пример – средният разход за производство на пшеница в България е 127 лв./дка. Тази година много стопани имат добиви от 250-300 кг/дка. Пресметнете – при спад в цената 30%, дори добивите да са по 400 кг/дка, излизат по 120 лв./дка зърното. А разходите за производство са по-високи. Балансът се постига горе-долу със субсидиите, но това ли е целта. Ами средства за възпроизводство. Ситуацията е много тежка и прогнозите ми са, че много земеделски производители, особено по-младите, ще се откажат и ще се насочат към други сектори.


Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!