Ситуацията в момента е много трудна и това ме амбицира. Нехайството на политиците – и то ме амбицира да се занимавам с този вид дейност. Харесвам работата си, обичам животните и затова го правя. Това каза Видол Петров, козевъд от пловдивското село Ръжево пред Фермер.БГ.
 
 
Видол Петров е потомствен животновъд, а с козевъдство се занимава от 8 години, като отглежда 180 кози от породата българска бяла млечна.
 
- Присъствахте ли на протеста за Наредба 3?
- Да, участвах. Цялата наредба не е добре направена и трябва да се промени. Освен това участвах и заради наредба 26, която е ограничителна. Произвеждаш продукция в определено място, а не можеш да я продаваш на друго място. Реално имаш една област и една съседна. 
 
- Овцевъди от Врачанско и Плевенско се оплакват, че мандрите не искат да изкупуват млякото им. Вие имате ли такива проблеми?
- Няма какво да се лъжем … мандрите са монопол. Те определят цената, мандрите решават кой, в кой район, каква цена да се дава. Аз живея в район близо до голям град и има няколко мандри, които са поставили определени цени и никой не дава повече. Като цяло в пловдивския район нещата не са точно така, както в Северна България. От гледна точка на изкупната цена, нещата са по-добре при нас. Цената на млякото е 0,70 лв. Предполагам, че това не е цената за всички. Все пак, за да искаш добра цена трябва да произведеш количество и то да е качествено. 
 
- Регистриран ли сте по наредба 26? 
- Не съм регистриран по наредба 26. Реализирам продукцията си на мандрите. 
 
- Кой е ключът за успешен агробизнес в България?
- Ключът за успешен агробизнес в България е пазарът, който сам си намериш и може би регистрацията по Наредба 26, без ограниченията. Ако можеш да си продаваш цялата продукция на сирене и кашкавал, това е най-добре. 
 
- Дебатът за общата селскостопанска политика започна и у нас. Трябва ли да се запазят директните плащания, според Вас?
- Трябва да остане преходната национална помощ. Дори самото й наименование го казва. В момента ние сме в преход. Субсидиите трябва да останат, за да успеем да завършим прехода, който ни е нужен. Няма да говорим, че нашата помощ няма нищо общо с европейската и тези в европейските страни. Ние не сме европейци, ние сме някакви други хора, друга класа. Като цяло не само трябва да останат, а е необходимо и да се увеличат.