Доц. Виолета Димитрова, директор на Института по лозарство и винарство в интервю за Фермер.БГ относно състоянието на лозята, селекцията на български сортове грозде и проблема с липсата на квалифицирани кадри


- Доц. Димитрова, дадохте старт на новата лозарска година. Направихте ли анализи за състоянието на лозята сега, в средата на февруари, защото зимата е безснежна, което също не е маловажно за новата стопанска година?
- Засега няма опасност, не е имало критично ниски температури и продължителното им въздействие като миналата зима. От биологична гледна точка лозата през януари-февруари е в дълбок покой и липсата на критично ниски температури ни дава надежда, че няма на този етап някакви отражения и повреди. Но лозата вече започва да излиза от състояние на дълбок покой, и не мога да предположа какво би се получило при рязка промяна на времето. Дебнат ни опасности непрекъснато – климатът се влошава и условията за работа стават все по-екстремни. Дано годината да е успешна. А и логиката от това, което наблюдаваме за региона, е, че през 4-5 години има лоша лозарска година. Е, тя мина през 2012-а, дай боже през 2013-а да бъде наистина добра.



- Подлъгва ли се лозата от високите за февруари температури да излезе от покой по-рано?
- По принцип през януари е в дълбок покой, през февруари започва да излиза постепенно от него, но на този етап няма опасност. Няма продължително въздействие на високи температури, излизането от относителния покой става постепенно и бавно и се надявам, че няма опасност.

- По отношение на селекцията сериозно работите за студоустойчиви и стабилни срещу болести сортове. В каква посока се променят предпочитанията към сортове на българските лозари?
- Лозарите от Южна България проявяват много сериозен интерес основно към десертните сортове, които институтът предлага. Но интересът към винените сортове е слаб – 10-15% едва. Това, което забелязваме, е, че се търсят студоустойчиви сортове, също и такива с редуцирано пръскане, тоест сортове с повишена устойчивост основно на мана. Това е и аргумент селекционната ни дейност да се развива в тази посока.
Последните постижения на нашата селекция са сортовете Плевенски фаворит и Гарант. Селекцията, обаче, е продължителен процес и е трудно всяка година да предлагаме нови сортове. Още повече, че когато предлагаме един сорт, той трябва да има една комплексна събирателна оценка, за да може наистина да предложим един добър сорт, който ще бъде в продължение на години хит. Така както и до ден днешен, мое лично мнение, е сортът Болгар.

- Търсенето означава ли, че лозарите се ориентират към българските сортове? Новите селекции ли се предпочитат или има опит за връщане на стари и вече позабравени сортове?
- Тук бих разделила въпроса на две – за десертното грозде и за виненото.
Към винените сортове няма засилен интерес. Отговорът е малко труден, защото на този етап съм категорична, че десертното ни гроздопроизводство е в катастрофално състояние. Темата е обширна, от много гледни точки. За да тръгне, е необходимо да се направят много неща. Институтът участва в разработването на програма за десертно гроздопроизводство, но това не е достатъчно. Необходими са икономически лостове и още много други фактори. Това, което ние забелязваме, е интерес основно от любители-лозари или от лозари с малки като площ лозови насаждения.
В момента по статистически данни десертните лозя са малко над 20 хиляди декара и лозарите нямат смелост да създават нови насаждения от десертни сортове. Най-важна е реализацията на продукцията, опазването й също е много сериозен проблем при полски условия. Така че проблемът за десертното гроздопроизводство е сериозен и болезнен. България двукратно е заемала първо място по износ на десертно грозде, а в момента ние сме основно вносители.
Що се отнася до готовност, ИЛВ има готовност за сортове, наша българска селекция, сортове, които наистина биха били полезни за българските лозари. ИЛВ предлага сортове, създадени с последователност в сроковете на узряване, тоест има достатъчно добър избор за сортове и можем и да произведем и посадъчен материал, но много по-силно е влиянието на другите фактори – икономическата страна на въпроса, опазването на продукцията, реализацията й.

- В контекста на икономическите реалности как оцелява един институт? На какво се надявате?
- Наистина в последните години се борим за оцеляване. Финансирането е силно ограничено, помага ни само производствената дейност. Затова по мое мнение дори в годините когато ставаше въпрос институтът да бъде привлечен към други институти и по този начин деликатно закрит, дори и тогава винаги открито казвахме, че ИЛВ трябва да се запази в този вид – производствено-експериментална база с 1 500 декара земя, производствена винарска изба, в която получаваме крайния продукт и естествено науката, която е водеща, която проверява и предоставя своите научни продукти. Именно това съчетание на институт с база и изба е осигурило нашата 110-годишна история и затова твърдо съм убедена, че и в бъдеще ние стоически ще успяваме при положение, че се запази именно този модел.

- Бюджетът на Селскостопанската академия за тази година не е увеличен. Това означава ли поредна година в опит за оцеляване?
- Ние като че ли свикнахме вече, години наред сме в това състояние. Това, което е обидно за нас, е че за земеделската наука не се гледа достатъчно сериозно. Може би самите условия на живот и приоритетите в момента в страната са такива, но трябва да оцелеем заради нашата история, заради екипа, който работи тук, защото най-лесно е да се разруши нещо, но след това са необходими години за да бъде възстановено.
На нашето лозарство и винарство са необходими българска лозарска и винарска наука, а не вносна. Затова сме твърдо убедени, че ще продължаваме да се борим.
Липсата на квалифицирана работна ръка се чувства серозно и при нас, особено на производствено-експерименталната база. Няма ги старите лозари, сега младите хора – напълно естествено - са с предпочитания към работа на закрито, стремят се към по-бързо израстване. Това налага самите ние да участваме в някои моменти в помощ на производството.

- Подходящи ли са за биологично лозарство селекциите на ИЛВ?
- Институтът работи активно в актуалното направление. Това, което може да се препоръча, са основно сортовете с повишена устойчивост, при които може да се редуцира растителната защита. Именно в тази насока върви изследователската ни работа. Открояват се резултатите при сортове, които са с повишена устойчивост и които дават прекрасни вина, но за сметка на това пък са много чувствителни. Така че това са въпроси, които тепърва предстои да се изясняват.
Но като финал бих казала – имаме задача към един от проектите за биологичното производство, където се разглежда този въпрос от гледна точка на растителната защита и механизацията в лозовите насаждения, предназначени за биологично производство на грозде. На този етап за вино не говорим, макар че нашата изба е сертифицирана за производство и на вино по биологичен начин, но там има много сериозни изисквания. Затова смятам, че трябва да подходим поетапно - първо да видим какви ще са резултатите при биогроздето и след това ще преминем и към виното.

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!