Съвременното земеделие на практика е на кръстопът. То се нуждае от иновации, за да посрещне бъдещите предизвикателства, свързани с изхранването на населението на планетата, защото делът на обработваемата земя не се увеличава. Бъдещето на хранителните ресурси зависи от развитието на устойчивото земеделие.
 
Нуждаем се от нови модерни технологии, за да произвеждаме повече и по-качествена храна от обработваемата земя, с която разполагаме. За да може ресурсите, с които разполагаме да бъдат достатъчни и за нашите деца, а в същото време да можем да осигурим достатъчно храна за увеличаващото се население на планетата. Това коментираха експерти от „Байер България“ на среща с медии. 
 
„Най-големите предизвикателства в момента са климатичните промени, растящото население и необходимостта то да бъде изхранено с достатъчни количества качествена храна. Ние постоянно инвестираме в научноизследователска и развойна дейност, за да предлагаме на земеделските прозиводители решения, които да им помогнат за оползотворяване на повече земя и повече добиви“, каза Габор Равицки, Управител и Търговски директор в дивизия „Кроп Сайънс“ в компанията. 
 
Плодородните земеделски земи са едва около 3% от площта на Земята. 
„По последния доклад на ООН се казва, че на година ние губим 120 млн. дка плодородна земя. Това е размерът на една България! Плодородна земя, която се губи всяка година. и ако продължаваме с тези темпове, ни остават още около 60 години жътва. Ето защо, отговорност на съвременното земеделие и на индустриите, които са заети с него, е да предефинираме начинът, по който то се прави“, каза Ивелин Тончев, Мениджър техническо развитие в „Байер България“.
 
 
Това става на фона на увеличаващия се брой на населението на Земята, което към 2050 г. ще достигне 10 млрд. души. 
От сегашните налични плодородни земи, по думите на Тончев, на човек се падат по 1,6 декара, а при очакваните 10 млрд. души през 2050 г., на човек ще се пада под 1 декар.
 
„Ето защо компании като Байер инвестираме толкова голям финансов и човешки ресурс в намирането на новите решения, които ще ни позволят да произвеждаме повече храна, но с по-малко плодородна земя, с която разполагаме“, посочи Тончев. 
На практика това е основният проблем - не как се произвежда храната, а дали ще можем да я произвеждаме за в бъдеще. 
 
Това ще стане чрез подобряване на генетиката на растенията, чрез подобряване на методите за растителна защита, така че те да бъдат едновременно ефективни и щадящи околната среда и почвата. Въвеждането на новите, дигитални технологии също е важно, защото те ще позволят прецизното управление на всички процеси в земеделието. Така то ще остане високо ефективно и високо производително, а в същото време безопасно за хората и за планетата. 
 
През 50-те години на миналия век населението на земята е достигало 2,5 млрд. души и именно промяната в земеделието е позволила сега хората да са над 7 млрд., обясни  доц. д-р Божин Божинов, ръководител на катедра „Генетика и селекция“ в Аграрния университет в Пловдив.
„Последните решения са изменяне на архитектурата, т.е. структурата на растенията и изменение на качествените характеристики на растенията. съставът на техните тъкани и органи, така че вместо да се използват химически средства за преодоляване нападенията на вредителите, да се променят характеристиките на растенията по такъв начин, че да не позволят на вредителите да ги атакуват. Било то чрез създаване на по-добри системи, да кажем, за аериране на посевите.
 
Т.е. по-добро движение на въздуха, което да не създава условия за развитие на болести и различни видове гъбни и плесенни заболявания, било чрез изменяне на архитектурата така че да станат неудобни за насекомите да ги атакуват, при което насекомите се местят и така също да се създадат условия за по-доброто състояние на културите“, посочи доц. Божинов. 
 
 
Според Елеонора Маркова, Маркетинг мениджър в „Байер България“ , разработените до момента иновации позволяват повишаването на добивите и намаляването на разходите, както и преминаването към по-прецизно земеделие. Дигиталните инструменти са едно от решенията, с които науката може да даде възможност за по-добър живот на хората на планетата, посочи тя. 
 
„За мен, най-голямото предизвикателство е това как да намерим новия баланс, така че да увеличим с 50% производството на земеделска продукция, което е необходимо, за да изхранваме новите 10 млрд. на тази планета. И в същото време да го направим с по-малко почвен ресурс, с който ще разполагаме“, добави Ивелин Тончев.