Депутати от комисията по земеделие в Европейския парламент (ЕП), заедно с българските си колеги, посетиха България през миналата седмица. 
 
 
Те проведоха поредица от срещи - с неправителствените организации, ангажирани в селското стопанство, представители на родното земеделско министерство, комисията по земеделие в Народното събрание и посетиха ферми у нас. 
Официално целта на визитата бе евродепутатите да се запознаят с проблемите на българските земеделци, какво е становището им по отношение на законодателните предложения на ЕК за новата Обща селскостопанска политика (ОСП), както и каква е позицията на ресорните власти по тези теми. 
 
Какво впечатление остави тази среща у бранша? Разговаряме с председателя на Института за агростратегии и иновации – Светлана Боянова и председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) – Костадин Костадинов. 
 
 
Светлана Боянова: Страхотна разлика, полюси между едното политическо семейство – на  социалистите и другото – на ЕНП. Смятам, че беше полезно като дискусия. Но да не забравяме, че Европейският парламент е една от основните институции, която трябва да постигне компромис със Съвета на министрите за новата ОСП. И аз по-скоро изразих своето притеснение, на база на това, което ние с НАЗ направихме заедно - една информационна кампания в цялата страна, която изясни какви са законодателните предложения на Комисията.
 
Навсякъде хората казаха: „Каквито и да са правилата, по-скоро трябва да ги знаем, за да можем да си планираме бизнеса”. Освен тавана, който е ясно, че беше много дискутиран на тези срещи, много голямо притеснение е, че производителите не могат да си направят собствената сметка за стопанствата, защото ако новите правила не бъдат приети още догодина,  те няма да знаят как да  построят бизнеса си, или поне ще бъдат затруднени и забавени. 
 
Костадин Костадинов: Моето мнение е малко по-различно. Ние не бяхме поканени на срещата с евродепутатите и се включихме впоследствие. Съюзът на кооперациите, една голяма част от хората, които произвеждат продукцията в България, също не бяха поканени. 
 
Разбрах, че евродепутатите не са запознати с мнението на бранша. Те са запознати по отделни точки и най-притеснителното е, че нито един български евродепутат не е направил среща с нито един бранш досега. Може да са правили с определени браншове, но не и с тези, които изграждат икономиката на страната.
 
Със Светлана наистина направихме една кампания, минали сме през цялата страна. И смятам, че не може да имаме двама евродепутати в комисията по земеделие и единият да залага на определени теми само, а голямата част от страната – като декари, като производство, да бъдат оставяни да работят на самотек и каквото стане. По отношение на таваните: нашата асоциация си има становище. Казвали сме го не един път. Ние сме да няма тавани. Но всичко все още е в процес на преговори. 
 
Най-важното е, че във формата на форума, в който се събираме – Земеделския форум – ние приехме едно становище, една програма, която беше приета и от Министерството на земеделието. Тя беше представена и на министър-председателя. Но тази програма дали се изпълнява? Това не знаем. 
 
Сега ние трябва да участваме в изграждането на тази програма, на стратегическите планове. Давам ви един пример за Добруджа. Има едни полезащитни пояси – защо да не ги включим в екологично насочените площи (ЕНП)? Те за това са създадени през годините. Трябва да се има предвид, че всяка страна и всеки регион си има своите особености. За нас е важно да знаем за какво става въпрос, да си планираме бизнеса с години напред, защото с това, което е предложено като законодателна инициатива за таваните – 60 000, 100 000 евро, правим едно разбиване на стопанствата. Това, което е изградено, да го разбием на едни малки стопанства. То ще е пълен смях. 
 
 
В момента имаме 70 000 земеделски производители, 56 000 от тях са с под 300 дка. Знаем, че голяма част от тях са изкуствено създадени, няма какво да се лъжем, заради някой лев субсидия. Проблемът е, че ние искаме да изградим едни пазарни стопанства, а не социални. 
И какво правим оттук нататък – създаваме си излишни главоболия и разваляме едно производство. 
 
Светлана Боянова: Трябва да се фокусираме върху реалността. Имаме едни законодателни предложения, да видим те към България как ще се съотнесат. Искам да допълня за тавана. В момента въпросът е дали да бъде на европейско или на национално ниво. Това е първо. 
На срещата с евродепутатите, това, което си позволих да кажа е, че за мен таванът е политически въпрос. Исках да чуя и от страната на евродепутатите, и от страната на браншовите организации, които се произнесоха, че са за тавана, аргументи защо позицията им е такава. Защо искаме тази цифра? 
 
Германският евродепутат каза, че е за таван и аргументът й беше, че за тях справедлив доход за фермерите е 60 000 евро. Затова те са за такъв таван. 
 
Дайте да видим в България какво разбираме под справедлив доход и с тавана какво по-справедливо ще стане? Това е моят въпрос. Аз не казах, че съм против или за тавана, защото такова нещо към момента няма как да се каже по простата причина, че ние не боравим с едни и същи аргументи. Едните са политически, а другите са икономически. Той (Костадин Костадинов – бел. ред.) досега говори за икономическите – как ще се раздели, печелившо ли ще е, какво ще се случи. 
 
Освен това, звучи много хубаво - да вземем от големите и да дадем на малките. Но кои са тези малки, къде са те и колко точно още трябва да се додаде на малките, за да може какво? - да станат с по-справедлив доход, по-конкурентоспособни? 
 
Докато нямаме отговори на тези въпроси, всяко едно говорене за мен е наистина, нека го кажем, популистко. Освен това, ние не даваме решения. В повечето случаи говорим само за проблеми, но никога нищо не се дава като някаква насока. Като цяло трябва така да използваме инструментите на ОСП така, че да може  да се конкурираме помежду си. 
 
- Има ли време за създаването на стратегическите планове, които от ЕК искат всяка държава членка да направи?
 
Светлана Боянова: Времето ни е лимитирано. Първо от експертна гледна точка, защото няма кой знае колко много хора в тази държава, които да пишат такива важни документи. И второто, което е политическо ограничение – евроизбори за Европарламента. 
 
И трето ограничение – евродепутатите тук си говориха с твърде много на брой организации. Ако отидем в Полша, ще си говорят с една – земеделската камара на Полша. Ние бяхме в Чехия и там техните евродепутати бяха поканени от чешката земеделска камара. Това е трети пречещ фактор. Има много фактори, които ни притискат и според мен няма време. 
 
- В тази връзка време ли е за закон за браншовите организации?
 
Костадин Костадинов: За закона за браншовите организации говорим от 4,5,6 или повече години. Говорим си и си остават само разговорите и добрите пожелания. И при определени проблеми управляващите говорят как ще е хубаво да говорят само с един или двама, отколкото всеки да си прави организации, да стачкува и да решаваме проблемите на парче. Ние много ще се радваме да имаме един закон за браншовите организации. Ще се радваме и се надяваме. 
 
Но на първо време е важна идеята за камара, за обединение на браншовете. Ние правим опит с това наше мероприятие – форума, като идея. Едно обединение на браншовете, да се чуе гласът на всички – на малки, на големи. Всеки има право да каже неговите идеи  в каква посока са. А всичко друго е в процес на преговори, разговори и договорки. Не може само един бранш да е облагодетелстван. 
 
Светлана Боянова: Въпрос на компромис. Едно отстъпваш, друго отстояваш. 
 
Костадин Костадинов: Ние работим в една страна, където за всеки има място. Това трябва да разберем. Това ни е проблемът. Той е проблем за всички българи, но се надявам с времето, със смяната на поколенията всичко това да се оправи. 
Трябва да се работи заедно.
 
 
Другото, което ни липсва все още е информираност. Информираността към земеделските производители по места е наша грижа. Обаче информираността на нашите евродепутати, тя не става от Брюксел. Те трябва да са тук, да се срещат с нас. 
 
Искаме да направим една следваща среща на форума. Едно събиране в неформален състав – форумът от наша страна, министерството на земеделието, постоянното ни представителство в Брюксел и евродепутатите. Да видим кой на какъв език чете една програма и защо говорим на различни езици? Защото се оказва, че евродепутатите не са запознати с нашите особености. Когато бяхме в Прага дойдоха техните евродепутати, много добре си знаеха урока. 
 
Искаме всичко да тръгва от нас, защото тези евродепутати работят за нас и трябва да работят за нас. Би трябвало. А как работят и за какво работят, това си е техен проблем. В същото време идват евроизбори. Нека следващите кандидат-депутати да си помислят, като отиват там, защото ние сме един електорат, който ги избира и вече смятам, че земеделската общност достатъчно узря да избере свои хора, които да ги представляват. А не наложени и от някъде спуснати, които да не знаят къде се намират. 
 
Светлана Боянова: Може да се каже, че говорим като политици и политически, обаче тази политика е най-важната политика, на ЕС. И досега земеделците взимаха най-голямото парче като процент от бюджета на ЕС, просто, защото това е най-старата политика. Това е политиката на ЕС. И затова е много важно ние какво като държава искаме от тази политика и трябва да го говорим по един и същи начин на различните нива и структури. 
 
Има неща, които трябва сами да подредим тук, като държава, за да можем да си отстояваме интересите. Иначе звучи просто хубаво отстояване на интересите, но когато говориш различно на различни форуми, тогава няма как да очакваш резултати и наистина трябва да идва от бранша това, което искаме. 
 
Смятам, че не бива да делим нито на сектори, нито пък на големи и на малки. Докато не спрем да правим това разделение помежду си, смятам, че няма да можем да прогресираме като държава и като земеделие въобще в България. Ние трябва да имаме едно лице. Имаме дадености и възможности, но имам чувството, че понякога ние самите ги потискаме да ги покажем. Това има шанс да се промени, но просто трябва всички колеги да го осмислим, а как става това нещо? С много говорене, дискусия и с много информация навсякъде, на всички нива. 
 
Костадин Костадинов: Трябва една голяма информационна кампания, мащабна, в цялата страна, където хората да се запознаят с всичко. Тези хора, които искат да научат нещо, те го получават и ще го научат. Има и такива, които не искат. Това си е техен проблем. Но проблемът при българския производител е, че гледаме винаги в чуждата паничка и четем винаги това, което е пикантното, а не реалното, което ще ни служи като информация, като това да научиш нещо ново, да го приложиш в производството си, да стане по-рационално и по-печелившо. 
 
Светлана Боянова: А, това е, което искат всички. 
 
Следете темата и на cap4us.fermer.bg