За момента се установява, че има държавен поземлен фонд (ДПФ), който остава да пустее като се дава превес на общинския фонд (ОПФ). В същото време това затруднява самите животновъди. Заедно с екипа ми считаме, че това е по-добрата процедура, както за държавата и за овладяване а пустеещите земи, така и за самите ползватели. Това каза зам.-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева в коментар за Фермер.БГ по повод проекта на „Закон за поземлените отношения и опазване на земеделските земи“.
 
 
Анализът на МЗХГ показва, че процедурите относно ДПФ са били много хаотични. С новия проектозакон експертите се опитват да ги систематизират и да дадат по-голяма яснота на фермерите. Например в проектозакона се дава ясна дефиниция и разграничаване на земите от ДПФ от частните и държавни стопански дворове.
 
„Не е удачно земите от ДПФ да се дават за доразпределение, защото се установява, че те остават пустеещи. Това, което променихме е първо да се дават общинските земи, едва след това при изчерпване на ресурса, да се дават държавни земи в същото землище, където е животновъдният обект. Едва след това да се преминава към съседни общински земи и накрая съседни държавни“, коментира експерт от дирекция „Поземлени отношения и комасация“, по време на форум за обсъждане на законопроекта във Велико Търново.
Освен това в действащите специални закони - ЗОЗЗ и ЗСПЗЗ, съществува и противоречие по отношение на обектите, които могат да се изграждат върху земи от ОПФ, с начин на трайно ползване - пасища, мери и ливади. С направените предложения в проекта се уеднаквят обектите, които се допускат за изграждане върху земеделски земи – общински поземлен фонд, с начин на трайно ползване – пасище, мера или ливада.
 
„Заедно с екипа ми считаме, че това е по-добрата процедура, както за държавата и за овладяване на пустеещите земи, така и за самите ползватели. По отношение на това колко точно е добър закона – със сигурност ще има неща, които трябва да се коригират. Дори самите ние сме си видели технически грешки, но държа да подчертая, че това е закон, който е направен в рамките на 6-7 месеца. Срокът за този огромен труд беше прекалено кратък. Така че не считам, че сме направили някакви чудеса, въпреки това сме направили повече от добро“, добави зам.-министър Кръстева.
 
Законопроектът продължава своето обществено обсъждане до 26 септември. Заедно с това продължават и срещите на МЗХГ с фермерите и бранша. На 20 септември от 10:00 часа в залата на община Стара Загора експертите от ресорното ведомство ще проведат втората работна среща. Всеки заинтересован може да присъства. След това ще се състои и последно обсъждане с бранша в София.
„Имаме срок към Народното събрание, в който трябва да представим закона, т.е притиснати сме много от времето. Затова се надявам обсъжданията да минат в рамките на този едномесечен срок. Затова и правим тези обсъждания извън София. Това във Велико Търново, едно в Стара Загора и накрая едно в София. Считам, че с това нещо трябва да приключим обсъжданията, защото ще ни е необходимо време за нанасяне на корекции, за одобряване през Министерски съвет и за влизане в Народно събрание“, обясни зам.-министърът.
 
Без значение Кодекс за земята или Закон за поземлените отношения, това ще бъде основната тема на следващата работна среща на бранша.
 
„Предстои промяна в законодателството заради Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Една от тях е новият законопроект за поземлените отношения. Неговата тежест става голяма, тъй като трябва да се адаптира законодателството към предстоящите промени и прилагане на новата ОСП. Отговорността на бранша и на администрацията тук също е голяма. До края на месеца, ние ще направим следващо заседание на земеделския форум с основна тема обсъждане на законопроекта за поземлените отношения, за да излезем със становище по него.
 
От една страна имаме адмирации за някои неща в законопроекта, но имаме и забележки, има пропуски и грешки също така в него. Имаме предложения за по-добро приложение на закона, както и за по-детайлни процедури, но и за по-опростени процедури. Предстои дълъг дебат, защото сроковете са изключително кратки и трябва много отговорно да се работи, за да не стане след приемането на закона – закон за промяна на закона“, коментира преди време Мариела Йорданова, член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) за Фермер.БГ.
 
„Основно чух, че има адмирации по отношение на законопроекта. Очаквам да има теми, които притесняват фермерите и бранша. Не ми казаха кои са те, но ги помолих да ги изпратят по-рано, през формата за обществено обсъждане“, каза зам.-министър Кръстева.