По-малко средства ще се заделят за опазване на околната среда, пише германският всекидневник Suddeutsche Zeitung, цитиран от Bloomberg TV.
 
 
Климатичните промени все по-осезаемо влияят върху селското стопанство. Жега, суша, градушки, наводнения са все фактори, които компрометират реколтата. Нужно е производителите да се адаптират към новите условия, както и към опазване на биологичното разнообразие и водите. Много от отговорите се съдържат в следващата аграрна реформа на ЕС през 2020 г.
 
Журналистите от Suddeutsche Zeitung твърдят, че разполагат с информация, че предложението на австрийското председателство би нанесло сериозен удар върху опазването на климата и околната среда в Европа. За разлика от планираното, ще се отпускат не повече, а значително по-малко средства за устойчиво производство. 
 
Предвижда се още намаляване на влиянието, което критични органи и сдружения оказват върху селскостопанската политика. Докато ЕК възнамерява да наложи „ефективно участие“ на тези органи, страните от ЕС искат да го заменят с „партньорства“.
 
Планира се създаването на важен контролен орган с представители на власти, институции и екологични асоциации. Т.нар. мониторингов комитет, който сега се свиква при вземането на важни решения, в бъдеще няма да бъда толкова решаващ.
 
 
Общата селскостопанска политика е най-голямото бюджетно перо – почти 40% от бюджета на ЕС. Като цяло тя възлиза на близо 365 млрд. евро, които се преразпределят на всеки 7 години. Преговорите за следващия период 2020–2027 г. навлизат в горещата си фаза.
 
Една четвърт от субсидиите са средства за доброволни плащания, които включват мерки за опазване на околната среда. Според новия документ членовете на ЕС планират да ги намалят и да отхвърлят плановете на ЕК да освободят „зелените“ субсидии от задължения, които нямат общо с опазването на околната среда. Това означава, че в бъдеще ще се отпускат по-малко пари за защита на околната среда и климата.
 
Директните плащания обаче, които възлизат на три четвърти от общите субсидии, не трябва да се променят след 2020 г. по волята на Съвета на ЕС. От известно време те търпят критики за това, че са обвързани с размера на площите, а не с изпълнение на екологичните разпоредби.
 
Преди време ЕК излезе с предложение за реформа, според което 40% от директните плащания трябва да бъдат отчетени като екологични мерки. То обаче вече срещна критика от страна на Европейската сметна палата.
 
 
Според Мартин Хислинг, експерт по селското стопанство в Европейския парламент, няма доказателство, че тези директни плащания ще допринесат реално за опазване на климата. В същото време средствата за конкретна защита на околната среда и климата ще бъдат намалени с 25%, което е крачка назад, каза той.
 
По думите на представител на екологична организация предложените промени разводняват екологичните стандарти на селскостопанската политика. Съкращенията в областта на околната среда не съответствали на амбициозните цели на ЕС в областта на селското стопанство, допълва немското министерство на земеделието.
 
Асоциациите на селскостопанската индустрия в Германия също изразява мнение и то в полза на директните плащания. Отнемането на мярката за директно субсидиране от германските стопани застрашава местното земеделие, твърди председателят на Асоциацията на земеделските производители в Германия. Тези плащания генерират до 50% от приходите на една средностатистическа ферма, обосновава се той.