САЩ плаща годишно около 2 милиарда евро за опрашване. Това е и държавата, която дава най-много субсидии за този вид „услуга“. В Европейския съюз икономическата стойност на опрашването се оценява на около 15 милиарда евро годишно, а в България за субсидиране все още не може да говорим, въпреки идеята на един от евродепутатите.
 
 
Христо Краев е председател на ЧПТК „Зора“ от село Върбица, Плевенско, стопанисващ 20 500 дка земя с различни култури.Той е и един от малкото, а може би и единственият, който плаща на пчелари за услугата опрашване.
 
„Идеята дойде чрез взаимно споделяне за резултатите от опрашването и за необходимостта от него. Виждайки нуждите на пчеларите и желанието им за развитие и увеличение на пчелните семейства, решихме да ги подпомагаме. Идеята дойде на Управителен съвет, след което беше приета и на Общо събрание“, обясни Краев за Фермер.БГ.
 
По думите му кооперацията помага на около 50 пчелари.
 
„Спонсорираме пчеларите с по 15 лв. на пчелно семейство за година, като въведохме и ограничение – до 50 кошера. Преди отпускахме средства за неограничен брой кошери, но през последните години се увеличиха значително. Сумите ги отпускаме от социалния фонд на кооперацията“, допълни земеделецът.
 
 
Кооперация „Зора“ прилага тази практика вече 6-7 години, а според Краев те са и единствените.
 
„Изготвяме списък на пчеларите и така им гарантираме един сигурен доход всяка година. По принцип казват, че културите се самоопрашват, но не е така, без пчелите няма как да стане“, допълни земеделецът.
 
Христо Краев обясни, че въпреки западния модел, тук договори с пчеларите не се сключват.
 
„На запад се сключват договори между производителите и пчеларите, но тук не го правим и също сме доволни. Спазваме правилата за прилагане на препаратите за растителна защита, информираме ги кога ще пръскаме и се стараем да не нанасяме щети на пчеларите. Помагаме си взаимно“, коментира още той.
 
Примерите за опрашване на запад са множество. Такъв модел за договориране между пчелари и производители има и в Калифорния. Там производителите на бадеми плащат около 100 долара за наем на кошер през сезона на опрашването. В американския щат наемат пчелари, които чрез мобилни пчелини предоставят кошери за целия сезон.
 
Подобна тема няма как да не предизвика интерес и в учените. Съществуват редица проучвания за важността от опрашването. Изследователите от Хавайския университет са стигнали до извода, че, ако при един хектар с насаждения от краставици се постави един пчелен кошер, резултатът може да бъде три пъти по-голяма реколта, в сравнение с добива от същия парцел, но без пчели. Също така броят на пчелните посещения върху един цвят влияе върху качеството на плода, който израства. 
 
 
Учени от Международния център за интегрирано планински развитие (ICIMOD) пък посочват, че пчелите играят изключителна роля за повишаване производителността на различните земеделски култури, но освен това благодарение на тях израстват по-качествени и ароматни плодове; подобрява се жизнеността на семената и се стимулира тяхната способност за покълване; стимулират по-бързия растеж на културите; увеличават броя и размерите на семената и плодовете; увеличават съдържанието на нектар/масло в растенията и повишават теглото и съответно добивите.
 
Известно е, че медоносните пчели опрашват само някои растения, докато земните пчели участват в опрашването на голям брой растителни култури и са сред най-важните опрашители в Европа. Например във Великобритания количеството на медоносните пчели достига едва за около 1/3 от засетите култури, нуждаещи се от опрашване. Това означава, че 2/3 от опрашването се извършва от дивите пчели и други некултивирани насекоми.
 
Ето все пак кои са растенията, чието плодоносене зависи от опрашителите:
• Плодове – ябълка, портокал, домат, круша, праскова, пъпеш, лимон, ягода, малина, слива, кайсия, череша, киви, манго и касис 
• Зеленчуци – морков, лук, чушка, тиква, бакла, тиквичка, фасул, патладжан, краставица и соя 
• Промишлени култури – памук, рапица, синап и елда 
• Семена и ядки – слънчоглед, бадем и кестен 
• Билки – босилек, градински чай, розмарин, мащерка, кориандър, кимион и копър 
• Култури, използвани за храна на животни – люцерна, детелина и лечебна комунига 
• Етерични масла – лайка, лавандула и иглика