България иска по-висок процент за обвързани плащания в ОСП

Има неравнопоставеност в секторите на селското стопанство в страната. България изнася три пъти повече пшеница отколкото консумира, а в същото време внася пресни плодове и зеленчуци, които по презумпция трябва да се произвеждат в страната.

Това до голяма степен е въпрос на конюнктурна ситуация, свързана с политиката на ЕС и инструментите за плащане, които трябва да бъдат залегнати в Обща селскостопанска политика (ОСП). Това заяви пред Фермер.БГ Георги Ралчев, началник отдел Плодове, зеленчуци и маркетингови стандарти в МЗХ.

Експертът бе част от официалната делегация на Земеделското министерство, която взе участие в кръгла маса за новата Обща селскостопанска политика след 2013 г. Срещата между т.нар. нови държави-членки на ЕС и комисаря Дачиан Чолош, се проведе в Букурещ.

Основен акцент беше поставен върху бюджета на ОСП и предложението за редуцирането му. Българската страна изказа позиция за абсолютно неприемливо по-нататъшно намаление на финансирането по първи стълб, както и на ОСП като цяло.

[news]

На срещата беше обсъден въпросът и за т.нар. обвързани производства, в размер на до 3,5% от общия пакет на директните плащания, които се разпределят по схемата за плодове и зеленчуци. Именно по тази схема за първи път преди броени дни бяха отпуснати субсидии за българските производители, припомни Ралчев и допълни, че България настоява минимум 10% от пакета за директните плащания да се дават под формата на обвързани плащания.

Страната ни настоява и за по-опростена и гъвкава селскостопанска политика. Необходима е по-голяма гъвкавост за прехвърляне на средства между първи и втори стълб. Именно това е един от основните дебати на Съвета на министрите на ЕС. България настоява да могат да се прехвърлят средства от втори към първи стълб – не 5 %, както се предлага, а минимум 10%. Това ще даде по-голяма свобода за разпределение на средствата, обясни Георги Ралчев.

Необходимо е да се запази общата структура на изнструментите за управление на пазара такива, каквито са в момента. Това е именно тази предпазна мрежа от мерки, която трябва да се противопостави на евентуални кризи – като кризата с Ешерихия коли, продоволствената несигурност и т.н.

Една от пазарните мерки е за организации на производителите на плодове и зеленчуци. Ниската степен на организираност в новите държави-членки поставя производителите в ситуация на неравностойно положение спрямо старите – т.е. България има нужда от директни плащания, за да можем да създадем тези структури и един път укрепнали, те да започнат да се финансират за инвестиции по втори стълб, обясни експертът от МЗХ. Дачиан Чолош от своя страна заяви, че този акцент е много важен и трябва да бъде подкрепен от всички нови държави.