Цветелина Николова е управляващ директор на една от водещите изби в страната вече осем години. Родена е в Троян. 
Първото висше образование на Цветелина Николова е в обществените науки. Завършва „Политология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По време на следването си започва работа като търговски представител. Второто й висше образование е получено в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) – специалност „Международни икономически отношения“.
 
Младата дама трупа опит у нас и при посещения на някои от най-големите изби в 45 страни по света. Учи във Франция и защитава там дисертация, вече е доктор на науките във винения мениджмънт.
 
 
 
- Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в този сектор?
- Много случайно. Бях още на 21 години. Случайно започнах да работя за фирма, която се занимава с храни и напитки. В бранша съм от 2003 г. Започнах като търговски представител. След това от 2006 г. станах търговски и маркетинг директор. Тогава създадохме и избава, в която работа до момента и от 2011 г. станах управител. Изминах целия път.
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Най-важният урок за мен е, че на всяко зло трябва да отвръщаш с добро. Когато си лидер, ти не си обичан от всички, но това те прави по-силен. Прави те изграден и отговорен. Изгражда те като личност, с която ти се гордееш. Защото просто нямаш друг шанс, освен да си първи.
 
- Кое е най-голямото предизвикателство в работата Ви?
- Това са ежедневните проблеми, които трябва да решаваш много бързо. Много бързо да се взимат решения. Предизвикателство са сезонните работници. Те са сезонни, но всъщност работят 11 месеца от годината. Те трябва всеки ден да са на лозето. Да спазват правилата за различните операции в дадения сезон.
 
- Колко души наемате?
- От 20 декември, като започнем – около 200 души са в момента на резитба. След това на промушване – между 200 и 300 човека. След това при гроздобера са между 300 и 500 човека.
 
- Вие на кои сортове лозя залагате?
- На всички международни сортове. Основните са ни „Мерло“, „Каберне“ и „Сира“. При нас 60% са червените, 40% са белите сортове. От червените сортове - „Мавруд“, „Рубин“, „Малбек“. От белите сортове – „Шардоне“ и „Совиньон блан“ са ни основните.
 
Разбира се, имаме и много други, които слагаме в графа „Други“ - те са 10% от общата бройка. Това са най-различни сортове от цял свят, чрез които експериментираме и ги слагаме в различни купажи.
 
- Развивате и биопроизводство. Защо?
- При нас 800 декара са биолозя. Биопроизовдството е изключително рисково. Ние от 2012 г. сертифицирахме био. 4 години преди това лозята трябва да се отглеждат по правилата за био. Нашата първа реколта беше 2014 г. През тази година пуснахме нова серия биовина.
 
В България все още не е толкова актуално и хората не разбират какво значи биопроизводство във виното. Тези вина определено имат пазар, но не мога да кажа, много хора търсят биовино.
 
- Какво е значението на европейските програми във Вашата работа?
- Използваме европейски програми много и сме безкрайно щастливи за това. Целият сектор в България използва такива програми. Ако не са те, секторът със сигурност нямаше да е развит толкова много. Ние използваме европейски средства от първия ден – още от създаването на „Катаржина“. Дори и сега също строим 100 декара лозя по нови програми, сортовете са основно „Мерло“, „Каберне“ и „Мавруд“.
 
Предстои ни построяване на хотел. Около хотела искаме да затворим кръг от 150 декара. И досега без да имаме хотел, работим много за развитието на винения туризм. Работим и за развитието на България и на имиджа на страната ни чрез винопроизводството.
 
Към винения турицъм има голям интерес. Намираме се в регион, който е близо до границата с Гърция и с Турция. Идват много чужденци - висок клас клиенти. Има голям интерес и от българи, които искат да дойдат и да видят лозята и избата.
 
- Разкажете накратко за работата в избата.
- Берем ръчно в касетки, селектираме ръчно и вкарваме в съдовете. На Балканите няма друга изба, която е с капацитет 2000 тона ръчно събиране на грозде.
 
Годишно произвеждаме 2 млн. бутилки вино. То е среден и висок клас. Това прави около 80% от пазара на вино в България среден и висок клас.
 
- Как се прави успешен бизнес във Вашия бранш?
- Преди да започна да уча във Франция, програмата ми беше такава, че трябваше да обиколя изби в 45 държави. Когато посетих най-големите в света, видях, че нашата е абсолютно на едно ниво с най-големите световни топ брандове и топ изби.
 
Защо? Защото имаш едно място, което е едно парче от природата. То има магия. Има някаква положителна енергия. Всичко около тебе е лозя, няма къщи, никакъв шум не чуваш. Ще има хотел, в който отиваш и се откъсваш изцяло от света. Всеки човек иска да се развива, искаме да знаем нови и нови неща.
 
 
Виното е нещо, за което може да си говорим ежедневно с добра компания. Човек иска да отиде, да посети една изба, да научи повече как се прави виното. Това не е просто един обикновен завод. Също е много важно хората, които те посрещнат  там, те да те посрещнат със сърце, душа и любов. Няма как да говориш за вино, без да говори душата ти.
 
- Как си представяте лозарството, а и селското стопанство в България след десет години?
- Аз съм 15 години в сектора, познавам исторически сектора преди това, познавам как светът мисли за България. Има огромен ръст и влияние на положителното мнение за страната ни.
 
Все повече чужденци идват в България, макар че преди това не са чували за нея. Когато дойдат и когато видят винената индустрия, те са безкрайно впечатлени. Секторът в България се разви страшно много, както и културата за пиене на вино се развива всеки изминал ден. Ние работим ежедневно за това.
 
Тепърва България ще се развива като винопроизводител. Може да се каже, че в света 11 са топ държавите, които държат може би 90% от продажбите на вино. Другите са много малки. Във виното се говори за Стар и за Нов свят. България е в Стария свят, но с тенденциите на Новия свят.
 
Ние сме в Стария свят, заедно с Франция, Италия и Испания, имаме голяма история, култура, тероар (влиянието на почвите, климата и изложението на лозята – бел. ред.). Но в тенденциите и в модата, във винения туризъм, в това, което искаме да създаваме, сме изцяло Нов свят. В него са Аржентина, Австралия, Нова Зеландия – държави, които само за 10-15 години, благодарение на техните богатства, като музика, култура, изкуство, са създали за много кратък период и вино, което стана известно на целия свят.
 
- Каква ще бъде модата във виното за 2019 г.?
- В момента новите тенденции са повече към чистосортови вина, за разлика от преди 3-4 години, когато бяха повече към купажните. Също така – към местните локални сортове има голям интерес – „Мавруд“, „Рубин“, нашите основни български сортове. Интересът  към розето в цял свят продължава да расте.
 
При белите вина най-голям интерес има към „Совиньон блан“, който идва от Нова Зеландия. Всички страни се опитват да правят „Совиньон блан“ типично новозеландски – така казваме. Той е по-плодов, с по-зелени плодове, грейфпрут, цитрусови плодове. Шардонето, което винаги си е било класика, води по продажби совиньона, но смятаме, че до 2-3 години тази тенденция ще се засили.
 
В момента светът харесва повече плодови червени вина с по-малко дъб. Дъбът сега не е актуален. Искаме да създаваме вина, които като пийнеш, да усещаш тероара, да усещаш лозето, все едно си взел чепка грозде.