В района на Ловеч, Плевен, Свищов, състоянието на есенниците до момента е задоволително, коментира Димитър Мачуганов – член на Управителния съвет на НАЗ и зърнопроизводител от Ловеч, за Фермер.БГ.
 

Той оценява есента на миналата година като доста екстремна. Сега посевите са редки, няма братя. Тепърва започват да се уплътняват. Застудяването през последните дни специално в неговия регион не успя да повлияе на посевите, въпреки че те не са закалени, посочва фермерът.

По отношение на прогнозите за дъжд в края на месеца Мачуганов заявява, че би се радвал на всяка капчица. "Тъй като зимата беше сравнително слаба откъм влагозапасяване, дъждът би повлиял добре. Но ако се заформят бури, има опасност от отнасяне на посеви, защото те нямат толкова силна коренова система", казва той.
 
Зърнопроизводителят не очаква реколта с отлични или много добри резултати. В най-добрия случай тя ще бъде добра, но по-скоро нека бъдем готови за една средна реколта. Той лично планира да преорава малко ечемик. Негови колеги в региона ще развалят рапица, която не е успяла да се развие въобще.
 
За първа година Мачуганов стартира подготовката за пролетната сеитба толкова рано, защото се надява да опази максимално влагата. Възнамерява да сее царевица, слънчоглед, люцерна. Надява се дъждовете да не попречат на пролетната кампания. По прогноза времето другата седмица би трябвало да се оправи. Тогава на полето ще бъде пълно с хиляди трактори и машини, оптимист е земеделецът.
 
 

Относно възможностите у нас за отглеждане на висококачествена пшеница

Според Мачуганов в България може да се произвежда висококачествена пшеница, но това не се прави. Имаме климатичните условия, световната селекция, която е на пазара, техниката. Но проблемът е, че у нас всеки е самостоятелна бойна единица, разбира земеделието по свой начин и прилага собствена технология. 
 
Като добър пример той посочва Франция, където има огромни сдружения, налагат се сортове и технологии, по които да се отглежда пшеницата, и се получава голям обем от еднородна продукция. По този начин французите постигат сериозни обеми, с които да излязат на борсата и да бъдат забелязани. 
 
В Русия и Украйна пък няма сдружения като във Франция, но има огромни стопанства. Те са си дали сметка, че хлебната пшеница е техният инструмент, с който ще си донесат доходност. Затова там се гледа главно тази култура, макар и с по-нисък добив. 
 

Относно прогнозите за изкупните цени на зърното

Мачуганов цитира Световната организация по прехрана и земеделие към ООН, която прогнозира изкупните цени на зърното тази година да паднат на нивата от 2015 г. Това ще бъдат едни от най-ниските цени, тъй като се очакват много добри добиви в световен мащаб. 
 
Не е особено добра перспективата пред българския земеделец, особено по отношение на есенниците. За пролетниците още е рано да се говори. Ако стопаните успеят да засеят и имат една що-годе нормална пролет, ще може да се надяват на добри резултати от там, убеден е Мачуганов.
 
снимка: pixabay

Относно градушките

Производителят от Ловешко знае какво означава буквално да те смачка градушката. 2017 г. ще остане в аналите на неговата компания като най-тежката, когато 11 800 дка са тотално ликвидирани. Въпреки че неговите полета са близо до станциите за борба с градушките, до тях има и военно летище с коридор за самолети и затова не може да се възползва от противоградните ракети. 
 
Земеделецът се опасява, че предложението само фермерите да издържат борбата с градушките е неприемлива. Общините и държавата също трябва да поемат част от ангажимента. Той дава за пример Унгария и Сърбия, които са на нашата географска ширина, с нашите размери и начин на земеделие. Оказва се, че те са намерили много по-мъдри и разумни решения отколкото България. Но наистина имаме нужда някой да се грижи и да се бори срещу градушките, заключава Мачуганов.