Представители на земеделските производители и на държавата продължават обсъжданията по проекта на нов Закон за превенция от неблагоприятни климатични събития, известен като Закон за борба с градушките.
 
 
Законопроектът предвижда да се защитават 90% или около 90 млн. декара от територията на страната, от които обработваемите земи са 36 млн. декара, каза пред Инвестор Ваньо Славеев, изпълнителен директор на сегашната Изпълнителна агенция „Борба с градушките“.
 
В момента ведомството разполага с 9 командни пункта и 199 ракетни площадки, като пази 17 млн. декара, от които обработваема земя е около 13 млн. декара. Както е известно, проектът предвижда наред с ракетния способ за защита да се въведе и самолетният способ. 
 
„Досега в България е използван само ракетен способ и то на около една трета от обработваемата земя“, отбеляза Славеев. 
Според него и двата метода имат предимства и недостатъци.
 
 
„Ракетният е с около 10% по-ефективен, но той притежава други недостатъци. Той е разположен на земята, включва множество точки, големи разходи. Самолетният способ е по-маневрен, може да се отреагира във всяка точка на територията на страната. При него нищо не пада на земята и може да се работи и над градовете. Допълването на предимствата на единия и на другия метод ще доведе до по-надеждна и ефективна защита от градушки“, обясни Ваньо Славеев.
 
По думите му границата между двата способа ще е сведена до минимум. Ще бъда оставена 2-3 км буферна зона, за да няма риск да се засекат самолети и ракети.
 
Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) приветства идеята за разширяването на защитата, но има и редица притеснения.
 
„Искахме новото държавно предприятие да има разписани реални гаранции за качественото изпълнение на дейността си, което в закона, който е внесен, го няма“, каза Георги Милев от Асоциацията.
 
 
Според него друг недостатък на проекта е, че финансовата тежест сега е вменена единствено на земеделски производители, които ще трябва да плащат такса от 0,75 лв./декар годишно за борба с градушките. 
 
„Всички заинтересовани от тази защита би трябвало да бъдат включени в този закон – застрахователи и общини. Този закон трябва да бъде по-справедлив относно финансирането на самото държавно предприятие“, коментира Георги Милев.
 
Той се спря и на факта, че двата способа за защита – ракетният и самолетният, имат различно ниво на ефективност. Така всички земеделци ще плащат една и съща такса, а ще получават нееднаква степен на защита – нещо, което е несправедливо и нелогично. 
 
Според НАЗ има и сериозен дисбаланс в правата и задълженията на заинтересованите страни. Липсва пропорционална представителност на земеделските стопани в управителния съвет на бъдещото държавно предприятие за борба с градушките.