Аспержите са нетрадиционен продукт за българското земеделие, но пазар има и реално сами се продават. Интересът към неговото отглеждане е слаб, защото първата реколта се добива едва на четвъртата година от засаждането, сподели за Фермер.БГ Виктор Илиев от пловдивското село Катуница.
 
Младият производител е израснал по полетата и днес заедно със семейството си обработва близо 100 дка земя. Наред с типичните български продукти като пипер, зеле, домати, тикви, дюли, цвекло и репи, той е заделил 12 дка за екзотичните аспержи. „Гледам всяка година да отглеждам 8–10 артикула и да поддържам по-широка гама, защото продавам на едро и на дребно“, обяснява Виктор.
 
С аспержите семейството му се захваща през 2000 г., когато гост от чужбина обещава да им изпрати семена от Испания. Първите 6 дка били засети сякаш на шега. Родителите му възраждат традицията на отглеждане на аспержи, които са наследили от прапрадядото Илия Иванов. По онова време неговите аспержи са стигнали чак до трапезата на цар Фердинанд, който му се отблагодарил със златен Наполеон.
 
 
Липсата на информация била най-голямата пречка в началото. „Всичко стана благодарение на една почти стогодишна книга – Помагало на градинаря. Там намерихме основната информация, за да започнем. С напредването на годините видяхме, че има и недостатъци. Тогава и интернет не беше много добре развит, работата беше проба – грешка“, спомня си производителят.
 
България е много благодатна за отглеждането на сухолюбивите аспержи благодарение на благоприятния климат и почва. „Почвата трябва да бъде лека и песъчлива, за да може стръкчетата да излизат здрави и прави. Не трябва да се прекалява с водата. Ако лятото е много сухо и горещо, тогава се полива, но максимум 1–2 пъти“, разкрива тайната 30-годишният фермер. 
 
Първите семена се сеят късна пролет до към средата лятото. На следващата година в зависимост от условията, но обикновено през февруари, аспержите се разсаждат на полето. Следват грижи почти през цялата година. В периода между август и ноември се набляга на борбата с плевелите, а през декември се отстранява листната маса. Следва обработка и наторяване, за да се подхрани коренището и да е готово през пролетта.
 
Ферма Илиеви се радва на първата реколта от аспержи през 2003 г., като през годините средно се изкарват 300–500 кг на декар. „Тази година беше една от добрите, въпреки че можеше да бъде и по-добра“, прави равносметка Виктор.
 
 
Продукцията му се реализира на нашия пазар, като той работи с търговци в София със склад на борсата. Те обслужват големите хранителни вериги и поемат цялото количество. „Качеството на нашите аспержи по нищо не се различават от тези, които се внасят от Италия, Испания, Перу“, хвали се българинът. 
 
Преди 4 години Виктор и още 5 негови колеги земеделци отиват в Америка по програма за обмяна на опит. За две седмици те обикалят ферми за зеленчуци в Калифорния, Джорджия и Флорида. „Основната и най-голяма разлика е в мащаба. Там хората работят с много голям замах и стопанство под 2000 дка за тях е малко семейно ранчо, като два декара двор тук. Но най-ценното, което осъзнах, е, че ние в България не сме чак толкова зле по отношение на културата ни на отглеждане на плодове и зеленчуци,“ оптимист е младият фермер.