Шафрановият минзухар, от който се произвежда най-скъпата билка в света – шафранът, много харесва климата и почвите в Родопите. 
 
 
Екзотичното растение, което е изключително ценено в целия свят, вече е в центъра на малкия семеен бизнес на Виолета и Стоян Дуркови. Тя е от Девин, филолог с немски език, и работи в голяма международна компания. Той е от Добринище, строителен техник, а от началото на тази година се занимава основно с шафрановия бизнес като регистриран земеделски стопанин там, откъдето е жената. Семейството живее в София.
 
„Със съпругата ми започнахме да се занимаваме с шафран през 2017 г. Засадихме малко количество – около 300 кв. метра в градината, за да видим дали тази култура ще вирее в България и с какво качество ще бъде“, разказа Стоян Дурков пред Фермер.БГ.
 
Неговото стопанство направи своето първо представяне на традиционния фермерски фестивал „От нашата ферма с любов за вас!", организиран от Фондацията за биологично земеделие Биоселена.
 
 
Инициативата за създаването на шафрановата ферма е на Виолета. Двамата съпрузи харесват здравословния начин на живот, внимателно избират храната си и предпочитат да живеят в къща. Синът им, който е почти на седем, се чувства като главен помощник в шафрановото стопанство.
 
Семейната ферма се намира в самия град Девин. Първата година успели да добият съвсем малко количество шафран – едва 5-6 грама, само колкото да бъде изпратено за изследване във френска лаборатория. Резултатите от анализа излезли невероятно добри. 
 
„Оказа се, че нашата почва е много благоприятна за тази култура и дава шафран на световно равнище. Анализите доказват това. Затова миналата година засадихме още три декара и половина, взехме ги под аренда с опция един ден да бъдат наши“, обясни фермерът.
 
От миналата година стопанството вече има малко по-голям добив и от два месеца продукцията излиза на пазара в красиви, изискани опаковки. Първите клиенти са от фермерските пазари и от потребителите на Фейсбук. Следващата стъпка на Стоян е да пусне страница на шафрановата ферма в интернет. 
 
„Шафранът се развива много добре. Ние го отглеждаме биологично. В процес на сертифициране сме. Трудоемко е. Всичко се обработва ръчно. Минзухарът цъфти през октомври. Тогава трябват доста хора за помощ, защото ние го прибираме сутрин рано, още преди да е отворена чашката - за да се запази най-доброто качество. После се отделят стигмите, изсушават се по правилен начин и се съхраняват по правилния начин“, описва той технологията.
 

Как се постига безкомпромисно качество?

 
„Ние сме едни от малкото производители, които късаме само най-доброто от стигмите. Стигмите са три и са червени. Надолу са заедно в едно в жълто и по-надолу става бяло. Ние ги късаме много високо горе – само червеното. Така губим част от продукцията, но печели качеството. То този начин получаваме само най-доброто качество“, споделя тайната Стоян.
 
 
Ценната подправка все още е слабо разпознаваема в България, но любопитството към нея расте. Напоследък все повече хора се докосват до нея, опитват. Затова и готовата продукция се предлага както в малки разфасовки, така и в по-големи. Фермата вече има и своите редовни клиенти.
 
„Все още сме много малки, нямаме огромни количества за продажба. Но за сметка на това имаме качество. Шафранът е много полезен за здравето и повлиява добре при редица заболявания“, изтъква Стоян.
 
Шафранът се използва като подправка за чай, а също и при готвене на ризото и на ястия с месо – пиле, риба, телешко. 
„Имам клиент, който къпе телешкото в шафран“, казва стопанинът.
 
Тази година семейната ферма ще прибере трета реколта, но този бизнес все още не осигурява значителен доход.
 
„Аз от началото на тази година се занимавам само с нашия продукт. Регистриран земеделски стопанин съм. Дано някой ден това да ни изхранва“, споделя Стоян. 
 
Има данни, че около 6 хил. български семейства пробват малък бизнес с шафран. Някои залагат на механизацията на част от най-трудоемките дейности – например при засаждането на луковичките, а после при отделянето на стигмите от цвета.
 
 
„Дори и да има такава техника, в нашата ферма няма да влезе машина, която се движи с бензин, с дизел или с газ. Макар че е по-лесно, по-удобно и по-бързо да окопая с фреза или да използвам машина за засаждане, или за бране, ние предпочитаме всичко да е ръчно. Да бъде възможно най-чист продуктът и да е биологичен. Под контрол сме на биосертифицираща фирма, не можем да правим компромиси с качеството“, отсича фермерът.
 
Сигурен е, че шафранът от неговото стопанство е един от най-качествените не само в България, но и на световно ниво. Не прави компромиси, затова работи с достойната цена на сушения шафран – 38 лв. за един грам на дребно за продукта, който е в процес на био сертификация. Приблизително такава е изкупната цена на обикновения шафран на европейския пазар.
 
„И няма да допуснем машини, трактори и багери да влизат, както и препарати, които унищожават плевели. Предпочитаме ръчно да си прекопаем всичко, за да ни е на най-високо ниво“, допълва Стоян.
 
Красивите опаковки са разработени като дизайн от неговата тъща. Тя изработва торбичките за сушения шафран и ги изплита една игла по ръба. Стоян прави етикети, като папирусни свитъчета с информация за фермата и за шафрана. Дървените плочки са надписани лазерно – красив и полезен подарък.
 
Отглеждането на шафрановия минзухар поначало е голям бизнес. Някои казват, че на европейския пазар килограм луковички струва 20 хил. евро. Фермата на семейство Дуркови засега е далече от баснословните суми и мащабните продажби, но стопаните с радост популяризират новата за българското земеделие култура.
 
„Може би от това лято ще имаме малко количество луковички за продажба. Имаме много клиенти, които искат да пробват, да опитат дали шафрановият минзухар ще расте в тяхната градина. Това лято ще извадя малко количество, за да имам за хората да опитат. Живи и здрави догодина ще имам по-голямо количество луковици – български, биологични, сертифицирани“, гледа напред фермерът.