Заявления за директни плащания, включително и за национални доплащания ще се подават в Общинските служби „Земеделие” от 4 март до 15 май 2014 г. без санкция за късно подаване и от 16 май до 9 юни 2014 г. със санкция 1% за всеки ден закъснение.


По отношение на директните плащания и националните доплащания настоящата 2014 г. с Регламент на Съвета и Европейския парламент № 1310/2013 е определена като преходна година. Новата многопластовата структура на директните плащания ще влезе в сила от 2015 г.


С Преходния регламент за 2014 г. България успя да защити увеличение на процента за обвързана подкрепа, която може да се предоставя на глава животно или килограм произведена продукция от 3,5% на 6,5%. Залагането на по-висок процент за обвързана подкрепа позволява увеличение на бюджетите на схемите и подпомагане на животновъдите, които отглеждат крави с бозаещи телета с европейски средства. През 2014 г. ще продължи подпомагането по схемите за млечни крави и овце и кози и за качествени плодове и зеленчуци. Общият размер на обвързаната подкрепа, финансирана от ЕС за 2014 г. се увеличава от 55 млн.лева на 103,5 млн.лева.


Схема за единно плащане на площ (СЕПП)  

Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е основната схема за подпомагане на земеделските стопани в България. Плащането по СЕПП се определя на хектар използвана земя и не е обвързано с количеството произведена продукция. Допустими за подпомагане са обработваемата (орна) земя, постоянно затревени площи (пасища и ливади), трайните насаждения и семейни градини. Право на подпомагане по тази схема имат земеделски стопани, които са регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол. Задължително условие, за да бъде отпусната помощта е земите, за които се кандидатства, да отговарят на изискванията на Наредба № 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища; да бъдат поддържани в Добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) съгласно националните стандарти, утвърдени със Заповед на министъра на земеделието и храните, и да се спазват Законоустановените изисквания за управление, съгласно Регламент 73/2009 (подробна информация за изискванията за ДЗЕС и Кръстосаното съответствие е публикувана на страницата на МЗХ www.mzh.government.bg) . Минималният размер на стопанството трябва да е 0,5 хектара за трайни насаждения и 1 хектар за останалите култури. На подпомагане подлежат парцели с минимална площ от 1 декар.


За 2014 г. по предварителни изчисления пакетът за България по СЕПП ще бъде в размер на 1,05 млрд. лева. Окончателният пакет по СЕПП за България и останалите държави членки на ЕС ще бъде определен с Регламент на Комисията в средата на 2014 г.


При ненадвишаване на площта по СЕПП от 3 492 383 ха и съответно неприлагане на коефициент на редукция за 2014 г. ще бъде възможно плащане по СЕПП в размер на 30,10 лева/дка.

Схема за преразпределително плащане

Право на подпомагане по схемата за преразпределително плащане имат земеделски стопани, които имат право на плащане по СЕПП.

Преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП. Министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на подпомагането по схемата.

Кандидатите за подпомагане по схемата за преразпределително плащане подават общо заявление съгласно Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в което заявяват участие в нея.

Кандидатите за подпомагане, за които се установи, че са разделили стопанството си с цел да се облагодетелстват от преразпределителното плащане, по смисъла на чл.125а, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 73/2009, не получават преразпределително плащане.

Общият бюджет по схемата е 104,9 млн. лева, а размерът, до който се отпуска, е първите 30 ха от всяко стопанство, което има право на плащане по СЕПП.

Въз основа на данни от Кампания 2012, предварителните изчисления са за индикативна ставка за първите до 30 ха (300 дка) на всяко стопанство - 15,00 лева/дка. Обща индикативна ставка за първите до 30 ха - 45,10 лева/дка. Представените ставки са индикативни, а окончателните ставки ще се определят от разделянето на бюджета по схемата на всички заявени и допустими хектари по схемата.

Схема за ягоди и малини, необвързана с производството
Право на подпомагане по схемата за ягоди и малини, необвързана с производството, имат земеделски стопани, които са произвеждали пресни ягоди и малини за преработка и са били одобрени за подпомагане за тях през 2008 г. и продължават да упражняват земеделска дейност. Схемите за директни плащания и национални доплащания са насочени към активни земеделски стопани. Кандидатите по схемата за ягоди и малини трябва да продължават да извършват земеделска дейност. Не е задължително тя да е свързана с отглеждането и производството на ягоди или малини, но заявителят трябва да е действащ фермер.
 

Помощта по схемата за ягоди и малини, необвързана с производството, се определя въз основа на допустимите за подпомагане хектари, които е имал кандидатът за подпомагане през 2008 г., по схемата за производство на пресни ягоди и малини за преработка.

За 2013 г. общата сума на средствата по схемата е 442 637 лева. За 2014 г. общата сума на средствата се запазва в същия размер. Ставката е 44,98 лева/дка.

Схема за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци, произвеждани в България
Тази схема за специфична подкрепа e насочена към традиционни производства на плодове и зеленчуци - домати, краставици, пипер, ябълки, череши, праскови и нектарини и кайсии и зарзали. Схемата за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци се прилага за първа година в България от кампания за директни плащания 2012 г. Кандидатстването по схемата за качествени плодове и зеленчуци, произвеждани в България, става с подаване на Общо заявление за подпомагане по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. За да получат подпомагане, производителите трябва да отглеждат най-малко 4 декара зеленчуци или 5 декара плодове и площите да отговарят на изискванията за добро земеделско състояние.
Целта на схемата е да се създаде допълнителен стимул за производство на качествени плодове и зеленчуци. Производството се осъществява в съответствие с показатели за качество, които подлежат на постоянен контрол от инспектори от Българската агенция по безопасност на храните. При спазване на всички изисквания по схемата, производителите получават сертификат за качество, като сертификацията се извършва безплатно за производителите. Със заповед на министъра на земеделието и храните №РД 09-311/26.03.2012 г. са утвърдени продуктовите спецификации по схемата за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци, произвеждани в България. Заповедта и друга информация по схемата е публикувана на адрес: www.mzh.government.bg, рубрика Обща селскостопанска политика/Директни плащания/Схема за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци.
Бюджетът по схемата за 2014 г. е 37 млн. лева.


Схеми за национални доплащания

Националните доплащания (на хектар земеделска земя, за тютюн, говеда и биволи и овце и кози) следва да бъдат в рамките на бюджета на Държавен фонд „Земеделие” за 2014 г. за национални доплащания и държавни помощи, който е 263 680 000 лева.


Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя
Допустими за подпомагане с национални доплащания на хектар земеделска земя са всички земеделски площи на територията на страната, които са допустими и заявени за подпомагане по СЕПП, с изключение на площите, заети с винени сортове лозя, тютюн и постоянно затревени площи.


Схема за национални доплащания за тютюн, необвързана с производството
Право на подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година на референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, и продължават да извършват земеделска дейност.

Схемите за директни плащания и национални доплащания са насочени към активни земеделски стопани. Кандидатите по схемата за национални доплащания за тютюн трябва да продължават да извършват земеделска дейност. Не е задължително тя да е свързана с отглеждането на тютюн, но заявителят трябва да е действащ фермер.

Ставките за подпомагане по сортови групи се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.


Национални доплащания за говеда (схема, необвързана с производството)

Право на подпомагане по схемата за национални доплащания за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните и продължават да упражняват земеделска дейност.

Схемите за директни плащания и национални доплащания са насочени към активни земеделски стопани. Кандидатите по схемата за национални доплащания за говеда трябва да продължават да извършват земеделска дейност. Не е задължително тя да е свързана с отглеждането на говеда, но заявителят трябва да е действащ фермер.

Помощта по схемата за национални доплащания за говеда се определя въз основа на броя на говедата и/или биволите в животновъдните обекти на земеделския стопанин, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти към 28 февруари 2009 г.

За 2013 г. съгласно Заповед на министъра на земеделието и храните с № РД09-698  от 16.10.2013 г. ставките са определени в размер на 200 лв. за говедо и 350 лв. за бивол.


Национални доплащания за овце-майки и/или кози-майки (схема, обвързана с производството)

Право на подпомагане по схемата за национални доплащания за овце-майки и кози-майки имат земеделските стопани, които:

1. отглеждат в стопанствата си:

а) 50 или повече овце-майки, или

б) 50 или повече кози-майки, или

в) 50 или повече овце-майки и кози-майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните.


За да се получи подпомагането, е необходимо земеделските стопани  да продължат да  отглеждат най-малко 80 % от заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.
Помощта по схемата за национални доплащания за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството, се определя въз основа на заявените за подпомагане овце-майки и кози-майки, които реално се отглеждат в стопанството.
За 2013 г. съгласно Заповед на министъра на земеделието и храните с № РД09-698  от 16.10.2013 г. подпомагането по тази схема е 41 лв. на глава животно.


Схема за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми (НДКМ 1)
Право на подпомагане по схемата имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на следните изисквания:
1. регистрирана е в Регистъра на фермите за производство на краве мляко;
2. в нея се отглеждат от 10 (включително) до 49 (включително) млечни крави, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните.
Подпомагане по схемата се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и притежават индивидуална млечна квота.

За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 205 лв. за млечна крава.
 

Схема за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелстваните райони (НДКМ 2)

Право на подпомагане по схемата имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на следните изисквания:
1. регистрирана е в Регистъра на фермите за производство на краве мляко;
2. се намира в териториалния обхват на необлагодетелстваните райони съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с ПМС № 30 от 2008 г. (ДВ, бр. 20 от 2008 г.);
3. в нея се отглеждат 10 и повече млечни крави, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните.
Подпомагане по схемата се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и притежават индивидуална млечна квота.
За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 220 лв. за млечна крава.

Схема за поддържане на производството на краве мляко в нитратно уязвимите зони (НДКМ 3)
Право на подпомагане по схемата имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на следните изисквания:
1. регистрирана е в Регистъра на фермите за производство на краве мляко;
2. намира се в общини в нитратно уязвими зони. Те се определят от Приложение №3 (Списък на общини в нитратно уязвимите зони) и Приложение № 4 (Списък на общини в предишни уязвими зони, за които ще се прилага преходна помощ) от Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане.
3. в нея се отглеждат 50 и повече млечни крави, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти.
Подпомагане по схемата се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и притежават индивидуална млечна квота.

За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 185 лв. за млечна крава в нитратно уязвими зони.

Схема за специфично подпомагане за крави с бозаещи телета (схема, обвързана с производството)

Право на подпомагане по схемата за специфично подпомагане за крави с бозаещи телета има земеделски стопанин, който:

1. не притежава индивидуална млечна квота;

2. отглежда в стопанството си 5 или повече крави и/или юници по схемата за крави с бозаещи телета, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните.
Подпомагане по схемата за крави с бозаещи телета се изплаща, когато след подаване на заявлението за подпомагане земеделският стопанин продължава да отглежда заявените крави и/или юници най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и не притежава индивидуална млечна квота. Помощта по схемата за крави с бозаещи телета се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане крави и юници, които реално се отглеждат в стопанството.

За 2013 г. (преди да бъде трансформирана в схема за специфично подпомагане) съгласно Заповед на министъра на земеделието и храните с № РД09-698  от 16.10.2013 г. ставката за подпомагане на крави с бозаещи телета с национални доплащания беше 50 лв. на глава животно. За 2014 г. се предвижда подпомагането да бъде в размер на 200 лева на глава животно.

Схема за отглеждане на овце-майки и кози-майки в икономически уязвими общини в Южна България
Право на подпомагане по схемата за отглеждане на овце-майки и кози-майки в икономически уязвими общини в Южна България имат земеделски стопани, които:
1. стопанисват ферми, намиращи се в териториалния обхват на икономически уязвимите общини в Южна България, включени в Приложение №2 към Наредба №2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане;
2. отглеждат във фермите си по т. 1:

а) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки, или

б) от 10 (включително) до 49 (включително) кози-майки, или

в) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки и кози-майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните;
3. продължат да отглеждат заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

Помощта по схемата се определя въз основа на броя на овцете-майки и/или козите-майки, който е заявен за подпомагане и реално се отглежда във фермите.
За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 40 лв. на глава животно.
 

Схема за отглеждане на овце-майки и кози-майки в необлагодетелствани райони

Право на подпомагане по схемата имат земеделски стопани, които:
1. стопанисват ферми, намиращи се в необлагодетелстваните райони, съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват;

2. отглеждат във фермите си по т.1:

а) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки, или

б) от 10 (включително) до 49 (включително) кози-майки, или

в) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки и кози-майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните;
3. продължат да отглеждат заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

Помощта по схемата се определя въз основа на броя на овцете-майки и/или козите-майки, който е заявен за подпомагане и реално се отглеждат във фермите.
За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 35 лв. на глава животно.

За да получат директно подпомагане по схемите в животновъдството, кандидатите трябва да спазват следните основни изисквания:

1. Идентификация на животните.

Всички животни от рода на ЕРД трябва да бъдат идентифицирани с лазерно надписана индивидуална ушна марка на двете уши с един и същи идентификационен номер.

Всички животни от рода на ДПЖ, които са родени след 01.01.2010 г. трябва да бъдат идентифицирани с комплект електронни ушни марки (електронна и визуална) на двете уши, с един и същи идентификационен номер.

Животните от рода на ДПЖ, родени преди 01.01.2010 г. могат да бъдат идентифицирани с обикновени (визуални) ушни марки.

 

2. Подмяна на идентификатори.

В случаите, в които ушна марка на животно от рода на ЕРД бъде изгубена или е станала нечетлива незабавно трябва да се подмени с нова (лазерно надписана със същия идентификационен номер).

В случаите, в които ушна марка на животно от рода на ДПЖ бъде изгубена или е станала нечетлива незабавно трябва да се подмени с нова електронна ушна марка.

 

3. Регистър на животновъдния обект.

Идентифицираните животни трябва да са вписани в Регистъра на животновъдния обект - образец ЗХОЖ-69, който се съхранява в животновъдния обект и вписванията в него се извършват от собственика на животните. В Регистъра се отразява и информацията за: подменените идентификатори, движенията на животните и промяна на техния статус. Образец ЗХОЖ-69 е публикуван на страницата на БАБХ, http://www.babh.government.bg/, Документи/Образци на документи/Здравеопазване и хуманно отношение към животните.

 

4. Вписване на животните в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ.

Идентифицираните животни трябва да са вписани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ (ВетИС) от обслужващия животновъдния обект ветеринарен лекар.

За всички идентифицирани животни от рода на ЕРД от Системата на БАБХ (ВетИС) се издава Ветеринарномедицински паспорт, който трябва да се съхранява от собственика на животните.

В Системата на БАБХ (ВетИС) се вписват подменените идентификатори на ДПЖ, като се прави връзка между тях.

Всички движения на животните с цел търговия, смяна на пасище или при движение към кланица трябва да се придружават с Ветеринарномедицинско свидетелство, издадено от Системата на БАБХ (ВетИС).


5. Поддържане на заявените животни.

За да получат подпомагане земеделските стопани имат задължение да поддържат заявените животни в срок 100 дни (от 10 юни 2014 г. до 17 септември 2014 г.). Кандидатите за подпомагане могат да извършват замяна на заявени животни с други животни, отговарящи на изискванията за подпомагане по реда и в сроковете, определени с Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане.

Настоящите указания представят кратко описание на схемите за директни плащания и национални доплащания, които ще се прилагат в България през 2014 г. и техните основни изисквания. Правилата за директното подпомагане са определени в следните нормативни актове:

Регламент 73/2009

Регламент 1122/2009

Закон за подпомагане на земеделските производители

Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания

Наредба № 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища

Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане

Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол

Наредба № 21 от 30 юни 2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания


 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!