На 6 ноември 2012 г. влезе в сила нова Наредба №19/25.10.2012, регламентираща възможността за застрояване на земеделски земи без промяна на предназначението им. С нея се отменя досега действащата Наредба №2/10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи.

Както отменената, така и новата наредба регламентират изграждането в земеделските земи от собствениците им на семейни стопанства, включващи селскостопански постройки и помещения за обитаване от домакинствата на собствениците на земята, и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи.

Различията между досега действащия режим и новата уредба са в посока на възприемане на принципите и институтите на действащото устройствено и строително законодателство в България. Старата наредба беше приета три години преди Закона за устройство на територията и не отразяваше основни негови принципи.

Една от съществените разлики в режима на застрояване на земеделските земи без промяна на тяхното предназначение е, че докато по стария ред за такова строителство беше достатъчно (в зависимост от размера на имота) да се получи скица с нaнeсено от главния архитект местоположение на бъдещия строеж или строително решение, изработено от правоспособен проектант върху топографо-геодезическа основа, съгласно новата наредба, за да се извърши такова застрояване, за конкретния имот трябва да бъде приет подробен устройствен план (ПУП). Напълно в духа на действащия ЗУТ такъв ПУП трябва да е съобразен с действащия общ устройствен план, а когато липсва такъв, ПУП се придружава с обосновка за социално-икономическата, техноустройствената и екологичната допустимост на предлаганото строителство.

С новата наредба са променени и параметрите на допустимото застрояване. Докато съгласно предходната Наредба №2 площта на застрояване беше ограничена до 15% от площта на двора за застрояване (а последният беше ограничен до 10% от площта на конкретния имот), съгласно новия регламент площта на застрояването може да достигне до 10% от площта на всички имоти, собственост на физическото или юридическото лице в границите на едно землище. В новата наредба за такова застрояване се предвижда и ограничение в плътността (до 20%) и интензивността (до 0.4) на застрояване за всеки конкретен имот, а застроената площ за обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, произвеждащи селскостопанска продукция от съответните земеделски земи, не може да надвишава 10% от сумарната застроена площ на стопанските сгради и постройки, но не повече от общо 200 кв.м. За сравнение, в предишната наредба площта на жилищните сгради можеше да е равна на сумарната застроена площ на стопанските сгради и постройки.

Лицата, които желаят да извършат строителство в собствени земеделски земи, трябва да подадат искане до кмета на общината, придружено от документ за собственост, скица, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, с вписани ограничения при ползването им, както и от положително становище от областната дирекция "Земеделие". Въз основа на такова искане кметът на общината има правомощието да разреши изработване на ПУП за конкретните имоти. Изключение от изискването за изработване на ПУП е предвидено за случаи, в които застрояването касае имот с площ до 10 дка, в които случаи е достатъчно издаването на виза за проектиране от страна на главния архитект на общината.

Разрешаването на строителството също следва общите принципи на ЗУТ, като разрешението за строеж се издава въз основа на документ за собственост, влязъл в сила ПУП (или виза за проектиране), одобрен инвестиционен проект (съгласно чл. 144, ал. 1, т. 3 от ЗУТ), разрешения за право на водоползване, електрозахранване, включване на отпадъчните води в съответния водоприемник, както и съответните заключения и оценки от органите на околната среда, здравен контрол, санитарен контрол, противопожарна охрана, когато такива се изискват по действащото законодателство в зависимост от предназначението на съответния строеж.

Самото строителство, контролът и въвеждането в експлоатация, както и обжалването на административните актове, свързани с тях, се осъществява по общия ред на ЗУТ. Контролът по прилагането на новата наредба се осъществява от общините и от органите на Министерството на земеделието и храните и Министерството на регионалното развитие и благоустройството в границите на компетентността им. Предвидена е и административнонаказателна отговорност за собствениците на земеделска земя, извършили строителство на сгради и/или съоръжения, които не са свързани с ползването на земеделската земя или са в отклонение на нормите за застрояване, установени с новата Наредба №19. /Капитал
 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!