о

Защо родните пресни плодове и зеленчуци не могат да се класират зад граница?

Анализ на Стилиян Гребеничарски  

14.03.2019 | Коментари: 0 | 2162 прочитания
Автор: Фермер.БГ
Родната продукция трудно си пробива път на външните пазари – повече за преработка и по-рядко за прясна консумация. Това твърди анализаторът от ИнтелиАгро Стилиян Гребеничарски в свой материал.
 
 
Българските производители на плодове и зеленчуци имат привилегията да са част от един от най-големите и платежоспособни пазара в света – ЕС. Вече дванайесет години, обаче, те не успяват да се възползват от този шанс и износът в бранша остава висока летва за едни и мираж за други. А именно, продажбите навън са единственият път към растежа, на фона на малкия и наситен с родна и вносна продукция вътрешен пазар. В експорта преобладава първично преработената продукция, докато далеч по-малко се делът на прясната консумация, където може да се търси значително по-висока цена. Въпреки това, в страната има някои производствени ниши и отделни производители, които успешно се конкурират зад граница и могат да проправят пътя за повече родна продукция към европейския и световен пазар.  
 
Стойността на българския износ на плодове и зеленчуци нараства с 50% за три години, за да достигне 387 млн. лева през 2017 г. Бурният ръст се дължи почти изцяло на зеленчуците, докато експортът на плодове се развива със значително по-умерени темпове. Тези цифри обаче могат да изкушат към не особено основателен оптимизъм страничния наблюдател. Данните за първите десет месеца на 2018 г. не вещаят запазване на тенденцията. В допълнение, по-детайлният поглед върху структурата на експорта разкрива дисбаланс и големи различия между отделните направления, се казва в анализа. 

Плодове

Износът на плодове (без ядки и цитруси) от България расте със 7% средно за година  след 2014 г., достигайки 152 млн. лева през 2017 г. За първите десет месеца на 2018 г. обаче той възлиза на едва 116 млн. лева. Близо половината от тази стойност се дължи на замразени или варени плодове, около една четвърт – на временно консервираните, и едва 20% (21 млн. лева) – на прясната продукция. Макар и с най-малък дял, все по-добре родната продукция намира реализация в сегмента на сушените плодове. 

Източник: НСИ
 
Ако разгледаме продуктовата структура в износа на плодове, то лесно може да се заключи, че тя е силно концентрирана в 2-3 направления. Те са и основните двигатели за по-добрите данни за експорта на български плодове през последните години. Повече от една четвърт от стойността му се дължи на черешите.
 
България се затвърди като важен световен доставчик в нишата на коктейлни/сладкарски череши (временно консервирани/пулп). През изминалата година износът в тази категория е възлязъл на 26 млн. лева, а за последните пет – близо 160 млн. лева. Обемът обаче отстъпва значително - от пиковите 15,2 хиляди тона през 2016 г. до около 12 хил. тона. Черешите са и сред малкото пресни плодове, които често намират пазар зад граница. През изминалата година са изнесени около 1350 тона (второ най-голямо количество за последните пет години) на стойност 4 млн. лева. Още на 3 млн. лева пък възлиза експортът на замразени или варени череши. 
 
Замразените малини са второто най-значимо експортно перо – 17% от стойността на износа на плодове за последните пет години. Обикновено се изнасят около 4500 тона годишно. България традиционно е сред водещите глобални износители на малини, но ожесточената конкуренция застрашава сериозно позициите на страната и рентабилността в бранша. За последните две години средните износни цени на замразените малини са се понижили с близо 30% до 4,6 лева за кг, а приходите – от 28 млн. лева през 2016 г. до 15 млн. лева през изминалата 2018 година. 
 
България се позиционира относително добре в пазарната ниша на горските плодове. В десетте най-големи по стойност експортни категории попадат още замразените боровинки, ягоди и къпини, а делът на групата в стойността е почти една четвърт. Както и при малините, обаче, износът им се намира в застой през последните години, а при ягодите дори се наблюдава известно отстъпление. 
През 2018 г. необичайно активен бе износът на пресни дини, като обемът нарасна повече от два пъти на годишна база до 9800 тона, а стойността – близо три пъти до 5,6 млн. лева.
 
Бумът в създаването на сливови насаждения засега не успява да се материализира в пазарна експанзия навън. Сушените сливи са традиционна част от българския плодов износ, но през последните години стойността и обемът им са сравнително стабилни – 1500 тона за 6-7 млн. лева. Експортът пък на пресни сливи е още по-скромен – изключвайки 2017-а година – под 1000 тона годишно за около 1 млн. лева. 
 

Източник: НСИ; *януари-октомври
 
В сегмента на прясната продукция, където потенциалът за по-висока ценова премия за производителите е най-висок, за съжаление не се наблюдава трайна и значителна положителна тенденция в нито едно от производствата. За периода 2014-2018 г. средно годишно са изнесени около 1700 тона праскови и нектарини, по около 1000-1200 тона череши, кайсии, ябълки и сливи и около 650 тона вишни. Добрите резултати са по-скоро епизодични проблясъци. Това говори, че едва малка част от създадените напоследък градини са конкурентни на глобалния пазар. 

Зеленчуци
Износът на зеленчуци от България расте с над 20% среден годишен темп с натрупване след 2014 г., за да достигне 235 млн. лв. през 2017 г. Данните за първите десет месеца на 2018 г. (приблизително 200 млн. лева) показват, че вероятно и през изминалата година стойността ще е сходна.  Над половината от стойността на износа се дължи на прясна продукция, една четвърт – на сухи зеленчуци, а близо една пета – на замразени и варени. 
 
Както и при плодовете, изваждането на заключения на база тези впечатляващи ръстове, без да се погледне по-внимателно структурата на износа, би било подвеждащо. Какви са вашите първи асоциации за лицето на родното зеленчукопроизводство на глобалните пазари? Розовият домат или пък българските краставици? Грешите. С 28 млн. лева за януари-октомври 2018 г., пресните трюфели са „зеленчукът“ с най-голям дял в износа на България в бранша – 14%. Ръстът за последните четири години е близо 14 пъти и всъщност трюфелите са основната причина за положителната обща тенденция в експортна на зеленчуци. За първите десет месеца от миналата година, от страната са изнесени 219 тона от екзотичната продукция при средни цени от 126 лева за килограм. 
 
Традиционен стълб в експорта на зеленчуци са гъбите. За януари-октомври 2018 г. стойността на износа на пресни или охладени гъби е 22 млн. лева – 11% от общия за групата на зеленчуците. Тя е сравнително стабилна през последните пет години, а количествата варират между 11 и 15 хиляди тона. В допълнение, годишно се изнасят още 260-300 тона сушени гъби за 12-15 млн. лева и временно консервирани за 2-3 млн. лева.
Друга категория, която лесно може да изкуши към оптимизъм, са бобовите култури. Обикновеният фасул (сух) е шести по значимост в стойността на износа – с 10-12 млн. лева (6-7 хиляди тона) годишно.
 
В резултат на бума в отглеждането на нахут от зърнопроизводителите, през 2017 г. стойността на износа му (сушен) нараства три пъти до 29 млн. лева, а количества – 2,5 пъти до 13,5 хиляди тона. Насищането на пазара и спада в цените бързо охладиха тази ниша и през миналата година експортът се върна до 6000 тона за 7 млн. лева. През последните две години пресният грах също се изкачи сред най-значимите продукти в износ на зеленчуци. 
 

Източник: НСИ; *януари-октомври
 
„Обичайните заподозрени“ все пак намират своето място сред 10-те продукта с най-висока стойност на износа. За втора поредна година приятно впечатление прави раздвижването при износа на пресни домати – от 2016 г. насам стойността му нараства 2,5 пъти до 15 млн. лева, а обемът – близо два пъти, надхвърляйки 7500 тона. През изминалата година експортът на пресни краставици преодоля спада си и се върна на обичайните си нива от около 7000 тона и 13 млн. лева. Четвърта поредна година на ръст в стойността бележат пресните пиперки – 7,5 млн. лева за януари-октомври 2018 г., а количествата им доближават 3000 тона. 
 
Сушата в големи части от Европа през изминалото лято и скокът в цените дадоха перспективи за реализация на външни пазари през картофопроизводството – бранш, който трудно се справя с външната конкуренция на българския пазар. Износът на картофи за десетте месеца на 2018 г. е 3,5-4 хиляди тона за около 2-3 млн. лева. Тези числа обаче са все още символични на фона на производствения капацитет в страната. 
Отвъд числата
Развитието в отделните производства на плодове и зеленчуци се различава значително и конкурентоспособността на външни пазари е добър показател за това. Въпреки отделни успешни примери, България е далеч от използване на пълния потенциал, който предоставя не само европейския пазар, но и климатичните и почвени условия в страната. Можем да разграничим две групи предизвикателства, чието преодоляване ще отвори необятните външни пазари за родна продукция.
 
Предизвикателства на средата:
      -Недостиг на работна ръка с всякакво ниво на квалификация
      -Достъп до напояване
      -Сигурност за активите и продукцията на стопанствата
      -Достъп до електричество, газ и друга индустриална инфраструктура
 
Вътрешни предизвикателства:
      -Дребни и разпокъсани стопанства – малки и непостоянни партиди
      -Ниска степен на сътрудничество и обща реализация 
      -Неадекватни на пазарното търсене сортове
      -Ниска технологична интензивност
      -Слаби или липсващи звена по веригата – логистични центрове и складове
      -Лош имидж на българските производители – качество, коректност и предвидимост
      -Пренебрегване на международните стандарти за качество
      -Пропуски в технологията за създаване и отглеждане
 

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Коментирай

Моля, въведете Вашето име!
Моля, въведете вашият коментар!
Моля, потвърдете, че не сте робот!

Редакцията на Фермер.БГ не носи отговорност за коментарите и призвовава потребителите да спазват Условията за ползване на сайта

Коментари

Все още няма коментари

Последни новини